Стомашно-чревният тракт представлява специална микро-среда, в която се разграждат хранителните вещества.

Повърхностният слой на целия стомашно-чревен тракт е изграден от мукозни епителни клектки. Те произвеждат мукозен секрет, който е първата бариера срещу микробната инвазия. Следващата бариера е биохимична – това е ниското (кисело) PH и третата е биологичната бариера, която изграждат полезните микроби.

Полезните микроби конкурират патогенните, затова тяхното наличие е от решаващо значение в борбата с инфекциите. Наличие на достатъчно полезни микроби означава и добра имунна система.

Най-добрата храна, която майката може да предложи на новороденото, е кърмата, тъй като тя

• се усвоява най-лесно от детския организъм
• променя своя състав и количество спрямо променящите се нужди на детето
• винаги съдържа достатъчно количество протеини, въглехидрати и мазнини.

Желателно е кърменето да продължи поне 6 месеца, но това не винаги е възможно.

Недоносеното дете е рисково дете, често то подлежи на интензивно лечение и на парентерално хранене (вливане на течности по венозен път). Нуждата от подобен вид хранене се дължи на факта, че възможностите на стомашно-чревния му тракт са много малки. То е в състояние да приема много малки количества мляко, които не са достатъчни, за да оцелее.

Кърменето е естественото продължение на раждането. След раждането майката трябва да е готова да продължи естествената си връзка с детето. Така както пъпната връв е носила храна до бебето, така и гърдата на майката носи следващата най-добра храна за него.

Дълги години ние педиатрите смятахме, че при навършването на един месец детето трябва да приеме плодов сок. В моята лична практика много деца правеха колики след получаването на този сок и аз го включвах много по-късно отколкото ни учеше педиатрията. След третия месец включвахме плодовото пюре, след четвъртия месец зеленчуковото пюре и кашата, след шестия месец месото, след седмия месец попарата със сирене и масло. Жълтъкът го включвахме също много рано – между 4 и 5 месец.