Световната здравна организация съобщава, че включването на хранителни добавки става необходимост. На пазара изобилства от хранителни добавки, съдържащи изкуствено синтезирани витамини и минерали, които очевидно имат за цел да запълнят липсите на организма. Но това не е толкова просто.

Когато организмът има нужда от калций например, той изпраща сигнал за недостиг и на нас автоматично ни се прияждат храни, богати на калций. Ако приеме повече калций или други вещества, от които няма нужда в този момент, организмът ги изхвърля с обмяната на веществата. Така по естествен начин нашите тела си набавят липсващите вещества и възстановяват баланса си.

Ако обаче внесем в организма повече калций във вид на таблетка или в инжекционна форма, организмът го абсорбира 100% дори и да не му е нужен в такова количество. Така той се натрупва в организма и това може да доведе до хиперкалциемия със следните клинични прояви: гърчове, хипертония, песъчинки, съдържащи калций в бъбреците, задържане на ръста при малки деца.

Високото ниво на калции води до намаляване нивото на магнезия, който е важен за невро-мускулната възбудимост, за тонуса на червата. Той участва върху регулация на невромедиаторите, които влияят върху нервната система. Ниското ниво на магнезий може да доведе до сърдечна недостатъчност, брадикардия, намален мускулен тонус, запек и др.

Калият е основен вътреклетъчен микроелемент, който заедно с натрия отговаря за т.нар калиево-натриева помпа, чрез която преминават нервните импулси в нашия организъм. Натрият е основно разположен извън клетката и балансира осмотичното налягане между клетките. Тоест ако натрият се внася в големи количества от клетката изтича вода и настъпва дехидратация. Заедно с водата е възможно да излязат и други ненужни вещества.

С витамините ситуация е същата.

Например при рахит, в организма често се внася калций и витамин D в изкуствена форма. Когато подадем повече витамин D отколкото е нужно, организмът започва да изтегля калция от костите и да го складира в бъбреците и мускула на сърцето. Така се появява рискът от камъни в бъбреците.

Витамин C се дава редовно при всяка една инфекция. Преди се смяташе, че този витамин е напълно безвреден и, ако се даде на организма в по-голямо количество, той го изхвърля чрез бъбреците. Днес изследванията сочат, че прекаленият прием на витамн C затруднява функцията на бъбреците и води до образуване на песъчинки. Освен това той се натрупва в ставите и повишава риска от подагра, ревматизъм и артрит.

Витамин А е необходим за растежа и за очите. Той участва в образуването на мозъчната течност. Повишеният прием на витамин А може да засили образуването й, което да доведе до главоболие и хидроцефалия.

Витамините от група В са необходими за нервната система. Когато се приемат в големи количества, може да се появи нервно напрежение и безсъние.

В заключение може да се каже, че изкуствените витамини и минерали изобщо не са безобидни.

Тук възниква въпросът как да си набавим липсващите витамини и минерали, след като нито храната, нито изкуствените добавки, могат да ни ги предоставят?

Ще загатна само, че в този момент на помощ ни идват така наречените “супер храни”, доставени от възможно най-чисти източници – микроводораслите AFA, спирулина, хлорела, както и коластра, годжи бери, боровинки, какаови семена, алое, чиа, кедрови ядки и много други.

Ранна детска възраст наричаме възрастта, в която децата тръгват на детска ясла. Не всички деца се адаптират добре в тази нова среда, често плачат и някои боледуват повече от нормалното, понеже им липсва вниманието и любовта на родителите.

Характерни са:

• инфекциите на горни и долни дихателни пътища
• неинфекциозни (свързани с притеснението от новата социална среда) и инфекциозни диарии
• много деца получават сутрешни повръщания поради тревожност
• обриви поради алергия към новата храна, към хората, които ги обслужват. Могат да бъдат израз на гняв и страх
• коремни болки, поради притеснение или засегнато его
• запек, поради нежелание да ходят до тоалетна

Заболявания при деца от три до седем години

В тази възраст продължават проблемите с адаптацията, тъй като децата тръгват на детска градина. Това е времето, когато започва и затлъстяването – 6-7 година – т.нар. предучилищно затлъстяване поради консумацията на много сладки храни и напитки, които често правят децата не само по-енергични, но и по-агресивни.

Една от причините за затлъстяването са и многото противоалергични препарати, които децата пият при инфекция. Личният лекар изписва най-често антибиотик заедно с противоалергичен препарат за всеки случай. Практиката ми показва, че едно дете с наднормено тегло боледува много повече от едно слабо дете.

В тази възраст децата правят чести ларингити и бронхообструкции, които налагат отсъствия и продължително лечение с противоалергични препарати.

Стресът в детската градина може да бъде причина и за поява на диабет и всяка повишена жажда и повишено уриниране, трябва да се наблюдава от родителите, тъй като може да е знак за начало на диабет.

Много майки са принудени да дават по-често антибиотик с идеята, че така децата им по-бързо ще оздравеят и те ще могат да се върнат на работа. Това може да се окаже фатално за здравето, особено на един по-чувствителен организъм.

На 6 години децата се подготвят за училище и родителите на често боледуващите деца стават много тревожни, защото, ако децата им продължат да боледуват по същия начин, ще пропуснат занятия в училище. И в този момент майки разбират, че трябва да се направи нещо за имунната система на децата им. Това се отнася особено при деца с бронхиална астма, които кашлят през цялата година.

Не трябва да се забранява движението при децата. За деца с астма препоръчвам плуване, което няма да допусне покачване на теглото им.

Въз възрастта от 3 до 7 години децата често имат растежни болки. Едно дете се ражда средно с ръст 5о см, на една година то е 75 см, а на пет години е 100 м. На 1 г детето е средно 10 кг, а на 6 г. 20-22. Поради бързия растеж до 7-та година някои от децата имат болки в областта на подбедриците, които плашат майките и те често си мислят за ревматизъм или артрит. На тях препоръчвам да масажират мускулите на децата и да им дават Коластра, в който има растежни фактори, както и хомеопатичното лекарство Calcarea phosphorica.

Многото лекарства които приемат децата до 7 та година могат трайно да влошат апетита им, да доведат до гастрит и язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника и медикаментозен хепатит поради увреждане на черния дроб.

За да бъдат децата по-здрави и да ходят с желание на училище, трябва да се вземат определени мерки. Най-често към хомеопатичното лечение, препоръчвам подсилване на имунната система с натурални продукти като тези на АкваСорс.

Основните продукти

AFA (микроводорасли)

• за по-добра психическа адаптация, поради съдържащите се в тях антистресови съставки (невропептиди, витамини от Група Б)
• не допуска поява на инфекции и алергии (антиоксиданти и микроелементи)
• за по-добро храносмилане на новата храна (ензими)
• намалява нуждата от сладки храни и напитки

Зелена енергия (AFA, спирулина, органична алфалфа)

• противодейства на вирусните инфекции
• подобрява концентрация и самоувереността
• подходяща е и инстантната й форма – Слънчева енергия

Колактив 3 (коластра и ацидофилус)

• за предотвратяване на всички видове инфекции (имуноглобулини)
• подобрява апетита
• засилва растежа (растежни фактори)
• при стомашни проблем – гатрит, язва и разстройство

Пробиотици Ацидофилус и Бифидус (в комбинация с микроводорасли AFA)

• възстановяват чревната микрофлора след прием на антибиотици
• детоксикация на клетките

За деца с астма и склонност към напълняване препоръчвам Супер Антиоксидант и Есенциални мастни киселини

Супер Антиоксидант (Пикногенол, екстракт от Гинко Билоба, Зелен чай, боровинка и др.)

• облекчава и предотвратява алергичните реакции
• намалява склонността към инфекции
• изхвърля токсините от клетките и засилва тяхната функция
• атакува свободните радикали, образуващи се при алергии
• укрепва стените на кръвоносните съдове
• намалява чувството за глад

Есенциални мастни киселини (студено пресован екстракт от над 80 вида семена и ядки)

• укрепват лигавиците и ги правят по-защитени към алергени и инфекции
• влияят благотворно на психиката
• предотвратяват запека
• балансира обмяната на веществата

Бактериите, които причиняват инфекцията най-често са: Streptococcus pnevmoniae, Haemophilus influenzae, Moraxella catharralis и бета хемолитичен стрептокок от група А.  Ако процесът продължи той може да слезе към фаринкса и ларинкса и долни дихателни пътища.

Голяма част от децата, които често правят инфекции на носоглътката, са склонни към отити, поради безпрепятственото преминаване на бактериите към средното ухо.

Един от основните фактори за това е нарушената функция на Евстахиевата тръба. Процесът на инфекция може да се опише по следния начин: набъбналата лигавица на носоглътката води до запушване на Евстахиевата тръба. Създава се отрицателно налягане в средното ухо, което подпомага преминаването на бактерии към него, особено когато носът се издухва едновременно през двете ноздри.

Отитите са най-честата причина за изписване на антибиотици и много родители дори сами прибягват до закупуване на антибиотик, най-вече поради страха от трайно увреждане на слуха.

Поради голямата употреба на антибиотици дори и при вирусни инфекции в носоглътката микробите стават все по-резистентни. Това засяга предимно деца, посещаващи детски заведения. Антибиотиците все по-трудно повлияват възпалението на средното ухо, което принуждава родителите да се обърнат към алтернативни методи на лечение.

Възпалението на средното ухо  бива три вида:
1. Катарален отит, при който преобладава възпалението. Характеризира се със силна болка и розово лъскаво тъпанче. Той може да бележи началото на инфекциозна болест или да е следствие от  усложнение на ринофарингит.
2. Мукозен отит – механично дразнене вследствие на евстахит. Много често евстахитът се бърка с отит и се предписват антибиотици. При мукозния отит може да има течност в тъпанчевата кухина без признаци на остра инфекция. Обикновено лекарите УНГ препоръчват продължително лечение с противоалергични препарати поради схващането, че мукозният отит се дължи и на алергичен терен.
3. Гноен отит, при който трябва да се елиминира гнойната колекция

Съпътстващите симптоми при инфекция на средното ухо са:
болка, температура, безапетитие, повръщане, инфекция на носоглътката

В зависимост от вида на възпалението и съпътстващите го симптоми се предписват и съответните остри хомеопатични лекарства:

1. Хомеопатия при катарален отит

Chamomilla

• при деца, нетърпящи болка
• неспокойствие, плач
• в период на поникване на зъби
• симптомите се засилват вечер
• топла и зачервена буза откъм страната на възпалението, докато другата е студена и бледа

Aconitum napellus

• симптомите започват нощем след внезапно настиване (студен вятър)
• внезапна висока температура
• зачервена, топла и суха кожа
• силна жажда за студена вода
• силна възбуда и тревога

Belladonna

• бързо покачваща се висока температура
• пулсиращи болки
• зачервена и топла кожа
• изпотяване – най-вече по лицето
• силна жажда поради сухота на лигавиците
• обостряне на всички сетива
• силно зачервено тъпанче с пулсираща и разрязваща болка

Arsenicum album

• внезапно влошаване на състоянието
• фази на тревожна възбуда и отпадналост
• силна жажда за студена вода на малки глътки
• пареща болка, която се подобрява от затопляне
• състоянието се влошава нощем

2. Хомеопатия при мукозен отит

Kalium muriaticum

• при остри хреми със запушване на носа и катар на Евстахиевата тръба
• за прекратяване на слузната секреция

Arsenicum iodatum

• допълва действието на Kalium muriaticum особено при наличие на алергичен процес

Dulcamara

• катар в областта уши-нос-гърло
• запушване на носа и ушите
• възможно е да има кашлица и прегракване
• вследствие на студ и влага (измокряне от дъжд, мъгла и др.)

3. Хомеопатия при гноен отит

Преди да се извърши дренаж на гнойната течност:

Lachesis mutus

• симптомите се влошават при отсъствие или спиране изтичането

След като се извърши дренаж на гнойната течност:

Pyrogenium

• болезнен гноен процес с температура, който се подобрява от затопляне

Kalium bichromicum

• хрема със слузест жълто -зелен лепкав секрет
• ушният секрет е мукозен, точещ се на дълги нишки с неприятна миризма (понякога)

Hydrastis canadensis

• гноен, вискозен, жълто-зелен ушен секрет без неприятна миризма
• придружен от гъст носен секрет

Mercurius solubilis

• обилна гнойна, жълто-зелена ушна секреция с неприятна миризма и разраняване на външния ушен канал
• висока температура
• обилно потене с тръпки по кожата
• повишено слюноотделяне с мек и отпуснат език

Arsenicum album

• течна, бежова ушна секреция с неприятна миризма, която разранява външния ушен канал
• тревожна възбуда редуваща се с безсилие
• силна жажда
• симптомите се засилват нощем и се подобряват от локално затопляне
• може да се съпътства от висока температура със стомашно-чревни прояви: повръщане и разстройство.

Използвана е книгата на Ж. Жуани и колектив: “Хомеопатична терапия” – I част

• усещане за общо неразположение с побледняване, изстиване на тялото, студена пот
• повишено слюноотделяне, гадене и повръщане, което може да се съпътства с премаляване и ускорен пулс
• световъртеж, липса на двигателна координация, главоболие

В тази насока съществуват три широко употребявани остри хомеопатични лекарства:

Cocculus indicus

• гадене и повръщане
• силен световъртеж
• може да се прояви силна умора с локална парализа – напр. подкосяване на краката
• оплакванията се засилват от зрителна възбуда: бързо минаващия пейзаж; от силни миризми или безсъние
• оплакванията намаляват при затопляне

Tabacum

• предбледняване
• студена пот
• повишено слюноотделяне
• гадене или повръщане
• сърцебиене с усещане, че ще припадне
• понякога се наблюдава разстройство с усещане за студ в корема
• влошава се от движение и топлина
• подобрява се на чист въздух и при затваряне на очите

Borax

• при морска болест и пътуване в самолет
• влошаване от движение отгоре надолу и от накланяне напред
• свръхчувствителност към остри шумове
• пребледняване
• световъртеж и гадене, които се засилват от движението

Умствената преумора се съпътства от следните симптоми:

• невъзможност за концентрация
• невъзможност за създаване на асоциативни връзки
• безсъние, нервност
• хистерични прояви, плач
• агресия
• липса на апетит
• депресия

Най-важните остри хомеопатични лекарства при състояние на умствена умора са:

Kalium phosphoricum: при физическо и умствено изтощение след претоварване

Възможни прояви:

• главоболие (субективно усещане за световъртеж)
• безсъние, съчетано с нощни страхове и сомнамбулизъм
• нарушение на паметта
• анемия (без промяна в серумното желязо)
• след период на възстановяване от прекарани инфекциозни болести
• изострени сетива – болният лесно се стряска
• усещане за тежест в тила и около очите
• болка в тила и врата
• усещане за топка в областта на гърлото
• празнота в стомаха

Подобрява се при движение, хранене и положителни емоции

Влошава се от студ, работа, четене

Ignatia amara: умствено изтощение след преживяно разочарование

• свръхчувствителност към болка и миризми (особено тютюн)
• слабост, усещане за празен стомах в 11 ч
• усещане за топка в гърлото и стягане в гръдния кош
• спастичен колит
• мигрена (с усещане за забит пирон в тила)

Подобряват се от затопляне и разходка

Влошават се сутрин, от емоции, глад, силни миризми

Nux vomica: умствено и физическо изтощение след свръхнатоварване

• амбициозни, нервни, свръхчувствителни, нетърпеливи, агресивни
• безсъние (1-3 ч)
• задържане на урина, запек
• спазми
• мигрена и главоболие – усещане за натъртване в областта на темето
• свръхчувствителни към докосване в областта на тила
• към студ, светлина, шум, докосване
• непоносим сърбеж в ноздрите
• свръхнатоварването може да доведе до депресия със суицидни мисли

Anacardium orientale: нарушение на паметта вследствие на претоварване – внезапно изчезване от паметта на имена

• нерешителност
• противоречиви импулси
• обезсърчаване
• отчаяние
• гняв
• булимия – подобрява се от хранене

• в областта на психиката с афект (мъка, страх, гняв, бурна радост) и
• на физическо ниво (тремор, обща мускулна умора, световъртеж, сърцебиене, разстройство, често уриниране, стягане в областта на шията, главоболие)

Причините за т. нар. сценична треска са индивидуални както и физическите прояви, съпътстващи емоционалното състояние. Някои от тях могат да бъдат:

• травматично минало представяне
• нисък праг на стрес
• прекалена чувствителност (към критика, обида, отхвърляне)
• силно желание за одобрение, резултиращо от:
• недостатъчно добро самочувствие, недоверие в собствените способности, неприемане на себе си
• и др.

Хомеопатичното лечение е подходящо в случаите на притеснение от предстоящо събитие и се определя въз основа на физическите и психически прояви.

Gelsemium: силно притеснение и потиснато емоционално състояние, чиито прояви са:

• замъглено съзнание
• смразеност от страх
• невъзможност за съсредоточаване
• обща мускулна умора
• тремор с мускулни болки
• главоболие, мигрена
• световъртеж
• тенденция към разстройство

Ignatia amara: след мъка, загуба на близък човек, изживян страх, обида

• сърцебиене
• изострени сетива
• нервен глад
• локализирано главоболие
• спазми с усещане за топка, изкачваща се от стомаха в гърлото
• подобрява се от въздишане и прозявка

Argentum nitricum: при притеснение, страх и психична преумора

• нервност, лесна възбудимост
• умора от емоционално претоварване
• засягане на храносмилателната система: стомашни болки, разстройство, оригване
• по време на събитието: обърканост, многословие, без логичен ред

Ambra grisea

• свърчувствителност и притеснителност
• умора
• тремор, спазми
• нервна кашлица
• безсъние

Moschus

• тенденция към припадъци
• сърцебиене
• нужда да се диша дълбоко
• редуване на плач с неудържим смях
• нервна свръхвъзбудимост

Staphisagria: след преживян неуспех или унижение

• лесно се възмущават и засягат
• обидчивост
• учестено уриноотделяне
• сърбеж по кожата

Източник: “Хомеопатична терапия”, Ж. Жуани

Автоимунен тиреоидит на Хашимото е заболяване, при което се образуват антитела, насочени към антигените на щитовидната жлеза на майката. При това заболяване майката може да има най-различни симптоми, някой от които са: потене, задържане на течности и тегло, умора, сърцебиене, стягане в гърлото и др.

При тиреоидит на Хашимото майчините антитела от клас IgG (имуноглобулин G) преминават през плацентата и могат да подтиснат функцията на щитовидната жлеза при детето. В повечето случаи това е временно и след раждането тези антитела постепенно намаляват и изчезват.

Тиреотоксикозата е повишена функция на щитовидната жлеза, която се лекува и по време на бременността с препарати подтискащи функцията на щитовидната жлеза. Тези препарати преминават през плацентарната бариеара и блокират действието на щитовидната жлеза на плода. След раждането се открива хипофункция на щитовидната жлеза у новороденото дете и се установява ниво на TSH – 20-50 mU/ml, което по-късно се нормализира.

Вродената тиреотоксикоза в плода е възможна, когато през плацентата преминават антитела от майка, която има повишена функция на щитовидната жлеза. Майката взема тириостатици по време на лечението си и е възможно да има засилена двигателна активност на плода. Детето се ражда с нормално или по-ниско тегло, повишена нервна възбудимост, тремор, хиперреакция на светлина и звук, възможни са гърчове и уголемяване на очните ябълки, отточни клепачи. Най-чест симптом е сърцебиене и артериална хипертония. Диагнозата се потвърждава като се установят повишени стойности на Т3 и Т4 и намалени TSH.

Много рядко тиреотоксикоза може да се наблюдава и при майки с тиреоидит на Хашимото, но това заболяване не може да се установи със скрининг.

Лечениеото е основно със седативни препарати и препарати, понижаващи кръвното налягане. Целта на лечението е да се постигне еутиреоидно състояние без да се предизвика хипотиреоза.

По правило от 7 до 10 дни децата се подлагат на лечение и постепенно лекарствата се спират. Симптомите изчезват напълно до края на 3-я месец.

При всяко съмнение трябва да се изследват серумните стойности на T4 и TSH, и антитиреоидни антитела.

Хипотиреозата е намалена функция на щитовидната жлеза. Причини за нея могат да бъдат – операция на щитовидната жлеза, подтискащо лечение с тиреостатици, йодни препарати, автоимунни заболявания. Бременни, които имат това заболяване, се наблюдават активно от акушер-гинеколог и от ендокринолог.

Вродената хипотириоза води до намален растеж на децата и изоставяне в нервно-психичното развитие (до пълна идиотия). Това заболяване при новородените не е свързано с хипотиреоза при майката.

Смята се, че вродената хипотиреоза е заболяване с честота 1/4000 като 1/2000 в страни от Близкия изток. Среща се два пъти по-често при момичета. При това заболяване, ако не се проведе навременно лечение (до края на първия месец), децата изостават във физическото си и нервно-психическо развитие. Диагностиката на хипотиреоза се извършва чрез скринингово изследване. То се провежда от 1992 година в България. Благодарение на него изчезна диагнозата кретенизъм (липсваща функция на щитовидната жлеза).

Провеждането на скринига се осъществява като през 3-5 ден след раждането се вземат на филтърна бланка 6 капки кръв. От тях се изследва нивото на TSH и, ако нивото е повече от 20 mU/l, се изследва нивото на тироксина. До едноседмична възраст нормално високото ниво на TSH намалява. Недоносените новородени също имат подобен отговор, но по-забавен.

Децата с вродена хипотиреоза са видимо здрави и доносени, но с някой симптоми като:

намален тонус, сънливост, лош сукателен рефлекс, запек, жълтеница, белодробни проблеми (ранни), дрезгав плач, голям език, суха и лющеща се кожа (късни), голяма задна фонтанела, пъпна херния, ниско разположен пъп (вродени).

Лечението трябва да започне през 13-14 ден след раждането, а нивата на хормоните трябва да се нормализират до 3 седмична възраст. Лечението се провежда с L. Thyroxin, който се приема един път дневно, като дозата се определя според хормоналните нива.

Децата с вродена хипотиреоза трябва да се проследяват биохимично (ниво на T4 и TSH) и клинично (нервно-психично и физическо развитие). През първата година се прави преглед на всеки 1-3 месеца. През втората година – на всеки 2-4 месеца, а през третата – на 6 месеца. При промяна на дозата е необходимо по-често проследяване на хормоните. При започване на лечение преди 3 месечна възраст всички деца имат нормално  развитие.

Ехографията както и сцинтиграфията са методи, които подпомага диагностиката наред с определянето на хормоните.

Най-честите причини за вродена хипотиреоза са:

• Тиреоидна дисгенезия (75% от случаите) – аплазия, липсваща жлеза, хипоплазия (намалена жлеза), ектопия (разположение на жлезата на нетипично място). Понякога се откриват и генни мутации, за които най-често причината не е ясна.
• Дисхормоногенеза (15 % от случаите) – нарушено производство на хормоните. Децата могат да имат и гуша при раждането.
• Хипоталамо-хипофизарни дисфункции. Хипоталамусът и хипофизата са тясно свързани с производството на хормони в щитовидната жлеза. Те й влияят на принципа на обратната връзка. Повишено ниво на TSH води до намалено производство на T3 и T4 и обратно. Ако тази връзка е нарушена, то ще има нарушаване в производството на TSH, T3, T4.
• Преходен тиреоидизъм (10% от случаите) – свързан е с прием на медикаменти като Карбемизол, подтискащи функцията на щитовидната жлеза на майката, която е тиреотоксикоза, както и при преминали майчини антитела, които постепенно намаляват до 6-9 месечна възраст.

Анемията при новороденото се характеризира с бледост на кожата и лигавиците, нарушена функция на вътрешните органи, спадане нивото на хемоглобина, еритроцитите и хематокрита. При анемия до органите не достига достатъчно кислород поради ниските стойности на хемоглобина, който е отговорен за пренасянето на кислорода.

При анемия се губят не само еритроцити, но и тромбоцити (участват в кръвосъсирването) и левкоцити (необходими за борба с инфекциите). Затова освен еритроцитна маса се прелива плазма и тромбоцитна маса.

Анемията преминава през две фази – компенсаторна и декомпенсаторна. В първата фаза възможностите за лечение са по-големи, защото все още няма нарушение в органите.

В зависимост от теглото, възрастта и клиничната картина на детето неонатолозите преценяват какво ще бъде нейното лечение.

Видове анемии

• Анемии вследствие на кръвозагуба (постхеморагични)

Тук спадат анемии, дължащи се на преминаване на кръв от плод в плод при близнаци (фето-фетална анемия) и от плод в майка (фето-майчина анемия) и анемии, дължащи се на кръвозагуба при изливане на кръв извън тялото или вътре в тялото на новороденото.

Взаимоотношенията между майката и плода са много сложни и недостатъчно проучени. Независимо от това, че плацентата избира какви вещества да преминат през нея, се оказва, че много кръвни клетки преминават от детското в майчиното кръвообращение през плацентарната бариера. През 1-ви – 2-ри лунарен месец могат да преминат много еритроцити от плода към майката и детето да се роди с анемия поради намаляване на еритроцитите в него. При този вид анемия няма жълтеница и Coombs е отрицателен за разлика от хемолитичната анемия. Диагнозата се поставя като се открие високо ниво на хемоглобин F (детски) в майката.

Фето-феталната трансфузия е феномен при близнаци, които са еднояйчни. Единият става дарител (донор), а другият – приемащ (реципиент). Така едното дете се ражда с анемия, а другото с полицитемия. Рискът и за двете е много голям. При анемичния близнак веднага се провежда преливане на кръв.

Загубата на кръв може да бъде причинена от изтичане на кръвта навън от организма или вътре в организма на плода или на новороденото. Причините са две основни групи:

1. Акушерски причини (от страна на плацента и пъпна връв) – преждевременно отлепяне на плацентата (независимо от местоположението й), фето-плацентарни кръвотечения, секцио цезареа, разкъсване на пъпната връв, хематом на пъпната връв, аномалия на кръвоносните съдове на пъпната връв, по време на амниоцентеза.

Смята се, че 50-70% от бременните имат фето-плацентарни кръвотечения (най-често в третия триместър). При тях се губи средно около 0,1-0,3 мл. кръв, рядко повече. Подобно кръвотечение не е притеснително, ако трае кратко време.

За преждевременното отлепяне на правилно разположената плаценти причина и могат да бъдат пушенето, приемът на алкохол, стрес, пола на детето, възрастта на майката (повече от 35 г.). Нарича се ablatio placentae и може да се случи при средно от 3 до 6 на 1000 новородени деца. Особено характерно е в по-ранната гестационна възраст.

Преждевременното отлепяне на неправилно разположена плацентата се нарича placenta previa. Тя се отлепя лесно, когато майката има високи стойности на кръвното налягане.

Дърпането на пъпната връв може да разкъса пъпните съдове особено при наличие на инфекция или аномалия и това също да доведе до кръвозагуба.

2. Кръвозагуба в неонаталния период – кръвотечения от пъпната рана, кръвотечения поради честото вземане на кръв за лабораторни изследвания, мозъчни кръвоизливи, голям кефалхематом, разкъсване на вътрешни органи (слезка, черен дроб) след травма, например при седалищно предлежание, стомашно-чревни кръвотечения, ретроперитониални кръвотечения (бъбречни).

Важно е къде е разположена плацентата спрямо детето след раждането. Ако плацентата е по-високо спрямо детето, през пъпните съдове преминава около 30 мл. кръв към него, така то получава повече кръв, но трябва да се внимава защото понякога има риск от полицитемия. Ако плацентата е по-ниско разположена спрямо детето, то губи кръв. Новороденото средно има между 70-95 мл. кръв на килограм тегло, при недоносените – до 105 мл.

Лечение на анемия вследствие на кръвозагуба

Лечението се извършва чрез кръвопреливане на еритроцитна маса (ако детето е RH-отрицително се прелива RH-отрицателна еритроцитна маса, ако е RH-положително, се прелива както RH-положителна, така и RH-отрицателна еритроцитна маса) или пълноценна кръв. Съобразно състоянието на детето допълнително се прелива плазма и тромбоцитна маса.

• Анемии вследствие на хемолиза (хемолитични анемии)

При нея преминават детски еритроцити в майчиното кръвообращение, което води до образуването на антитела в майката, насочени към унищожаване на антигените (еритроцитите) на детето.  Това се случва при наличие на кръвногрупова несъвместимост, при която майката е RH-отрицателна, а детето RH-положително и майката е във втора бременност.

Важно е да се знае, че образуването на антитела в майката може да стане още през 16-та гестационна седмица и ако майката направи аборт през тази седмица, не се вземе под внимание това, че тя е RH-отрицателна и не е профилактирана с анти D глобулин, то при следващата бременност може да се роди дете с три от клиничните форми на RH-несъвместимостта: анемия, иктер или отточна форма.

Вследствие на тази несъвместимост се развива т.нар. хемолитична болест при новороденото. По-рядко съществува ABО несъвместимост, т.нар хетероимунизация. За разлика от първата, която се нарича изоимунизация. При АВО майката е О-кръвна група, а плодът е А или В-група. Плодът се уврежда от образуваните антитела в майката, преминали през плацентата. Това може да се случи и при първа бременност. Клиниката е много по-лека. Основният признак е жълтеницата, която се проявява до 24-час след раждането. Други симптоми са анемията и увеличеният черен дроб.

Лечението на хемолитичната болест се състои във фототерапия, оводняване с глюкозни разтвори и рядко се прилага т. нар. обменно кръвопреливане. Основните изследвания, които се правят при хемолитичната болест е изследването на общ билирубин и неговите две фракции – директна и индиректна. Така заедно с Пълната кръвна картина се прави проследяване и лечение до намаляване на общия билирубин индиректната фракция, която в случая е увеличена.

Съществуват и други форми на хемолитичната болест: анемии вследствие ензимни дефекти на еритроцитите (глюкозо-6-фосфатдехидрогеназна недостатъчност, пируваткиназа, 2-3-дифосфоглицератмутаза); анемии вследствие на наследствени дефекти на еритроцитарната мембрана (вродена микросфероцитоза, наследствена елиптоцитоза, стоматоцитоза); анемии вследствие на наследствени дефекти на хемоглобина (таласемия, метхемоглобинемия) и др.

При този вид анемия децата могат да развият и жълтеница.

• Други видове анемии:

- Апластична анемия тип Diamond-Blackfan, дължаща се на намалена продукция на еритроцити

- Анемия на недоносените деца

- Анемии при вродени инфекции от групата TORCH

Moraxella catarrhalis е грам отрицателна бактерия, която може да причини инфекции на горните и долните дихателни пътища.

Известна е също и като Micrococcus catarrhalis, Neisseria catarrhalis и Branhamella catarrhalis и е описана за първи път през 1896.  До 80-те години на 20-ти век, M. catarrhalis е смятана за микроорганизъм, който обитава горните дихателни пътища без значителни патогенни последици.

Една от причините да се прояви патогенността на този микроорганизъм е пониженият хуморален имунитет вследствие на засилилото се през последните години агресивно антибиотично лечение, замърсената околна среда и др.  Търсенето на нови поколения антибиотици се оказва необходимост поради устойчивостта на микроорганизмите. Едновременно с това обаче в нормалната микрофлора настъпват промени и много от сапрофитните микроорганизми започват да предизвикват сериозни заболявания, какъвто е случаят с Moraxella catarrhalis.

M. catarrhalis започва да се изследва от началото на 80-те години с увеличаване на честотата на инфекции на средното ухо при деца. В проучване, проведено в Питсбърг, са изследвани 107 случая на инфекции на средното ухо (отит) при бебета, които не успяват да се повлияят от лечение с амоксицилин. Установява се наличие на Streptococcus pneumoniae в 19% от инфекциите, Hemophilus influenzae в 23% и Moraxella catarrhalis при 18%.

През 1984 г. изследването на Wald и колеги върху 50 деца с остър максиларен синузит показа подобни резултати – при две трети от инфекциите се установява наличието на S. pneumoniae в 28%, H. influenzae в 19% и M. catarrhalis в 19% от случаите.

Moraxella catarrhalis е третият най-често срещан микроорганизъм, който се изолира след Hemophilus influenzae и Streptococcus pneumoniae не само при деца с остър отит и остър максиларен синузит, но и при възрастни с хроничен бронхит. Това широко разпространение на заболяването носи специално клиничното значение особено, ако се добави свойството на Moraxella да произвежда бета-лактамаза, и да бъде резистентнa срещу бета-лактамни антибиотици (предимно пеницилин, ампицилин и някои цефалоспорини). Това свойство може да се развие и в бактерии в съседните тъкани.

Следователно, когато се установи, че Moraxella catarrhalis е причинител на дадено заболяване и се вземе решение за прием на антибиотик, то той трябва да е устойчив на бета-лактамаза.

Инфекциите, причинени от M. catarrhalis следват модел, подобен на този, наблюдаван при инфекции, причинени от Hemophilus influenzae.

Те могат да се появят на всяка възраст. Въпреки че колонизацията й по-често се среща при деца, само малък процент от случаите, при които се изолира M. catarrhalis имат клинично значение в педиатрията. Така например в едно проучване се установява, че едва 9% от културите, съдържащи M. catarrhalis при деца под 5 години причиняват заболяване. При деца на възраст между 6-10 години този процент нараства и 33% от културите са клинично значими.

Други клинични прояви

М. catarrhalis може да предизвика широк спектър от заболявания. Освен, че е често срещана причина за максиларни синузити и отити при децата и бронопулмонални инфекции при възрастните, този микроорганизъм е определян като етиологичен фактор при остър уретрит, менингит, ендокардит, конюнктивит, кератит, сепсис, септичен артрит, паронихия и инфекциозни рани.