Третата сливица се намира зад нослето и може да се види само със задна риноскопия. Може да се опипа и с пръст от опитен оториноларинголог. Тази сливица е част от целия комплекс тонзили, които има всеки човек. Тонзилите са много малки в периода на новороденото и постепенно нарастват като при всяка инфекция допълнително увеличават размера си.

Всички деца имат трета сливица, но при някой тя е по-увеличена и води до чести хреми, чести отити, влошаване на слуха и хъркане през нощта със задушаване, което особено много плаши родителите. Поради това те лесно прибягват към отстраняването й. Обикновено се изчаква четвъртата година на детето, когато физиологично тя започва да намалява по размери. Ако тя не намалее, лекарят преценява дали трябва да бъде отстранена по хирургичен път. Практиката показва обаче, че по-често тя се отстранява дори и в по-ранна възраст.

В тази публикация ще говоря за инфекциозните хреми. Съществуват и алергични хреми, които ще разгледам по-късно.

Хремата подобно на кашлицата, повръщането и разстройството е опит на организма да изхвърли болестта навън.

Забелязала съм в практиката си, че твърде малко майки знаят това и мислят, че хремата предшества някакво сериозно заболяване.  Например често съм чувала да казват, че след хремата непременно следва кашлицата. Разбира се, това не винаги е така. Понякога страхът на майките от това вероятно заболяване е толкова голям, че личният им лекар се вижда принуден да им предпише антибиотик за хремата.

Надявам се тази публикация да успокои майките и да ги направи по-чувствителни към естествения начин, по който организмът на тяхното дете се справят сам с инфекцията.

Афтозният стоматит е често срещано заболяване в кърмаческа и ранна детска възраст.

Причините за него са:

• лоша хигиена – децата опознават света като слагат в устата си различни предмети
• слаба имунна система
• стрес – поява на зъби, смяна на обстановката (тръгване на детска градина, отиване на море или планина)

Под напикаване в детска възраст се разбира напикаване по време на сън (нощем или денем) на деца обикновено от 2 до 7 годишна възраст.

Така нареченото дневно подмокряне: изпускане в будно състояние, най-често когато детето, захласнато в играта, забравя да уринира, НЕ  е напикаване (познато като enuresis nocturna et diurna).

Напикаването бива първично и вторично. Първичното е това, при което детето се напишва откакто се е родило. Най-често причината за него е психогенна. Когато напикаването се появява, след като детето е спряло да се напишва, то се нарича вторично. То има най-често инфекциозен произход: инфекция на пикочните пътища или други инфекции (например грип).