Автоимунен тиреоидит на Хашимото е заболяване, при което се образуват антитела, насочени към антигените на щитовидната жлеза на майката. При това заболяване майката може да има най-различни симптоми, някой от които са: потене, задържане на течности и тегло, умора, сърцебиене, стягане в гърлото и др.

При тиреоидит на Хашимото майчините антитела от клас IgG (имуноглобулин G) преминават през плацентата и могат да подтиснат функцията на щитовидната жлеза при детето. В повечето случаи това е временно и след раждането тези антитела постепенно намаляват и изчезват.

Тиреотоксикозата е повишена функция на щитовидната жлеза, която се лекува и по време на бременността с препарати подтискащи функцията на щитовидната жлеза. Тези препарати преминават през плацентарната бариеара и блокират действието на щитовидната жлеза на плода. След раждането се открива хипофункция на щитовидната жлеза у новороденото дете и се установява ниво на TSH – 20-50 mU/ml, което по-късно се нормализира.

Вродената тиреотоксикоза в плода е възможна, когато през плацентата преминават антитела от майка, която има повишена функция на щитовидната жлеза. Майката взема тириостатици по време на лечението си и е възможно да има засилена двигателна активност на плода. Детето се ражда с нормално или по-ниско тегло, повишена нервна възбудимост, тремор, хиперреакция на светлина и звук, възможни са гърчове и уголемяване на очните ябълки, отточни клепачи. Най-чест симптом е сърцебиене и артериална хипертония. Диагнозата се потвърждава като се установят повишени стойности на Т3 и Т4 и намалени TSH.

Много рядко тиреотоксикоза може да се наблюдава и при майки с тиреоидит на Хашимото, но това заболяване не може да се установи със скрининг.

Лечениеото е основно със седативни препарати и препарати, понижаващи кръвното налягане. Целта на лечението е да се постигне еутиреоидно състояние без да се предизвика хипотиреоза.

По правило от 7 до 10 дни децата се подлагат на лечение и постепенно лекарствата се спират. Симптомите изчезват напълно до края на 3-я месец.

При всяко съмнение трябва да се изследват серумните стойности на T4 и TSH, и антитиреоидни антитела.

Хипотиреозата е намалена функция на щитовидната жлеза. Причини за нея могат да бъдат – операция на щитовидната жлеза, подтискащо лечение с тиреостатици, йодни препарати, автоимунни заболявания. Бременни, които имат това заболяване, се наблюдават активно от акушер-гинеколог и от ендокринолог.

Вродената хипотириоза води до намален растеж на децата и изоставяне в нервно-психичното развитие (до пълна идиотия). Това заболяване при новородените не е свързано с хипотиреоза при майката.

Смята се, че вродената хипотиреоза е заболяване с честота 1/4000 като 1/2000 в страни от Близкия изток. Среща се два пъти по-често при момичета. При това заболяване, ако не се проведе навременно лечение (до края на първия месец), децата изостават във физическото си и нервно-психическо развитие. Диагностиката на хипотиреоза се извършва чрез скринингово изследване. То се провежда от 1992 година в България. Благодарение на него изчезна диагнозата кретенизъм (липсваща функция на щитовидната жлеза).

Провеждането на скринига се осъществява като през 3-5 ден след раждането се вземат на филтърна бланка 6 капки кръв. От тях се изследва нивото на TSH и, ако нивото е повече от 20 mU/l, се изследва нивото на тироксина. До едноседмична възраст нормално високото ниво на TSH намалява. Недоносените новородени също имат подобен отговор, но по-забавен.

Децата с вродена хипотиреоза са видимо здрави и доносени, но с някой симптоми като:

намален тонус, сънливост, лош сукателен рефлекс, запек, жълтеница, белодробни проблеми (ранни), дрезгав плач, голям език, суха и лющеща се кожа (късни), голяма задна фонтанела, пъпна херния, ниско разположен пъп (вродени).

Лечението трябва да започне през 13-14 ден след раждането, а нивата на хормоните трябва да се нормализират до 3 седмична възраст. Лечението се провежда с L. Thyroxin, който се приема един път дневно, като дозата се определя според хормоналните нива.

Децата с вродена хипотиреоза трябва да се проследяват биохимично (ниво на T4 и TSH) и клинично (нервно-психично и физическо развитие). През първата година се прави преглед на всеки 1-3 месеца. През втората година – на всеки 2-4 месеца, а през третата – на 6 месеца. При промяна на дозата е необходимо по-често проследяване на хормоните. При започване на лечение преди 3 месечна възраст всички деца имат нормално  развитие.

Ехографията както и сцинтиграфията са методи, които подпомага диагностиката наред с определянето на хормоните.

Най-честите причини за вродена хипотиреоза са:

• Тиреоидна дисгенезия (75% от случаите) – аплазия, липсваща жлеза, хипоплазия (намалена жлеза), ектопия (разположение на жлезата на нетипично място). Понякога се откриват и генни мутации, за които най-често причината не е ясна.
• Дисхормоногенеза (15 % от случаите) – нарушено производство на хормоните. Децата могат да имат и гуша при раждането.
• Хипоталамо-хипофизарни дисфункции. Хипоталамусът и хипофизата са тясно свързани с производството на хормони в щитовидната жлеза. Те й влияят на принципа на обратната връзка. Повишено ниво на TSH води до намалено производство на T3 и T4 и обратно. Ако тази връзка е нарушена, то ще има нарушаване в производството на TSH, T3, T4.
• Преходен тиреоидизъм (10% от случаите) – свързан е с прием на медикаменти като Карбемизол, подтискащи функцията на щитовидната жлеза на майката, която е тиреотоксикоза, както и при преминали майчини антитела, които постепенно намаляват до 6-9 месечна възраст.

Анемията при новороденото се характеризира с бледост на кожата и лигавиците, нарушена функция на вътрешните органи, спадане нивото на хемоглобина, еритроцитите и хематокрита. При анемия до органите не достига достатъчно кислород поради ниските стойности на хемоглобина, който е отговорен за пренасянето на кислорода.

При анемия се губят не само еритроцити, но и тромбоцити (участват в кръвосъсирването) и левкоцити (необходими за борба с инфекциите). Затова освен еритроцитна маса се прелива плазма и тромбоцитна маса.

Анемията преминава през две фази – компенсаторна и декомпенсаторна. В първата фаза възможностите за лечение са по-големи, защото все още няма нарушение в органите.

В зависимост от теглото, възрастта и клиничната картина на детето неонатолозите преценяват какво ще бъде нейното лечение.

Видове анемии

• Анемии вследствие на кръвозагуба (постхеморагични)

Тук спадат анемии, дължащи се на преминаване на кръв от плод в плод при близнаци (фето-фетална анемия) и от плод в майка (фето-майчина анемия) и анемии, дължащи се на кръвозагуба при изливане на кръв извън тялото или вътре в тялото на новороденото.

Взаимоотношенията между майката и плода са много сложни и недостатъчно проучени. Независимо от това, че плацентата избира какви вещества да преминат през нея, се оказва, че много кръвни клетки преминават от детското в майчиното кръвообращение през плацентарната бариера. През 1-ви – 2-ри лунарен месец могат да преминат много еритроцити от плода към майката и детето да се роди с анемия поради намаляване на еритроцитите в него. При този вид анемия няма жълтеница и Coombs е отрицателен за разлика от хемолитичната анемия. Диагнозата се поставя като се открие високо ниво на хемоглобин F (детски) в майката.

Фето-феталната трансфузия е феномен при близнаци, които са еднояйчни. Единият става дарител (донор), а другият – приемащ (реципиент). Така едното дете се ражда с анемия, а другото с полицитемия. Рискът и за двете е много голям. При анемичния близнак веднага се провежда преливане на кръв.

Загубата на кръв може да бъде причинена от изтичане на кръвта навън от организма или вътре в организма на плода или на новороденото. Причините са две основни групи:

1. Акушерски причини (от страна на плацента и пъпна връв) – преждевременно отлепяне на плацентата (независимо от местоположението й), фето-плацентарни кръвотечения, секцио цезареа, разкъсване на пъпната връв, хематом на пъпната връв, аномалия на кръвоносните съдове на пъпната връв, по време на амниоцентеза.

Смята се, че 50-70% от бременните имат фето-плацентарни кръвотечения (най-често в третия триместър). При тях се губи средно около 0,1-0,3 мл. кръв, рядко повече. Подобно кръвотечение не е притеснително, ако трае кратко време.

За преждевременното отлепяне на правилно разположената плаценти причина и могат да бъдат пушенето, приемът на алкохол, стрес, пола на детето, възрастта на майката (повече от 35 г.). Нарича се ablatio placentae и може да се случи при средно от 3 до 6 на 1000 новородени деца. Особено характерно е в по-ранната гестационна възраст.

Преждевременното отлепяне на неправилно разположена плацентата се нарича placenta previa. Тя се отлепя лесно, когато майката има високи стойности на кръвното налягане.

Дърпането на пъпната връв може да разкъса пъпните съдове особено при наличие на инфекция или аномалия и това също да доведе до кръвозагуба.

2. Кръвозагуба в неонаталния период – кръвотечения от пъпната рана, кръвотечения поради честото вземане на кръв за лабораторни изследвания, мозъчни кръвоизливи, голям кефалхематом, разкъсване на вътрешни органи (слезка, черен дроб) след травма, например при седалищно предлежание, стомашно-чревни кръвотечения, ретроперитониални кръвотечения (бъбречни).

Важно е къде е разположена плацентата спрямо детето след раждането. Ако плацентата е по-високо спрямо детето, през пъпните съдове преминава около 30 мл. кръв към него, така то получава повече кръв, но трябва да се внимава защото понякога има риск от полицитемия. Ако плацентата е по-ниско разположена спрямо детето, то губи кръв. Новороденото средно има между 70-95 мл. кръв на килограм тегло, при недоносените – до 105 мл.

Лечение на анемия вследствие на кръвозагуба

Лечението се извършва чрез кръвопреливане на еритроцитна маса (ако детето е RH-отрицително се прелива RH-отрицателна еритроцитна маса, ако е RH-положително, се прелива както RH-положителна, така и RH-отрицателна еритроцитна маса) или пълноценна кръв. Съобразно състоянието на детето допълнително се прелива плазма и тромбоцитна маса.

• Анемии вследствие на хемолиза (хемолитични анемии)

При нея преминават детски еритроцити в майчиното кръвообращение, което води до образуването на антитела в майката, насочени към унищожаване на антигените (еритроцитите) на детето.  Това се случва при наличие на кръвногрупова несъвместимост, при която майката е RH-отрицателна, а детето RH-положително и майката е във втора бременност.

Важно е да се знае, че образуването на антитела в майката може да стане още през 16-та гестационна седмица и ако майката направи аборт през тази седмица, не се вземе под внимание това, че тя е RH-отрицателна и не е профилактирана с анти D глобулин, то при следващата бременност може да се роди дете с три от клиничните форми на RH-несъвместимостта: анемия, иктер или отточна форма.

Вследствие на тази несъвместимост се развива т.нар. хемолитична болест при новороденото. По-рядко съществува ABО несъвместимост, т.нар хетероимунизация. За разлика от първата, която се нарича изоимунизация. При АВО майката е О-кръвна група, а плодът е А или В-група. Плодът се уврежда от образуваните антитела в майката, преминали през плацентата. Това може да се случи и при първа бременност. Клиниката е много по-лека. Основният признак е жълтеницата, която се проявява до 24-час след раждането. Други симптоми са анемията и увеличеният черен дроб.

Лечението на хемолитичната болест се състои във фототерапия, оводняване с глюкозни разтвори и рядко се прилага т. нар. обменно кръвопреливане. Основните изследвания, които се правят при хемолитичната болест е изследването на общ билирубин и неговите две фракции – директна и индиректна. Така заедно с Пълната кръвна картина се прави проследяване и лечение до намаляване на общия билирубин индиректната фракция, която в случая е увеличена.

Съществуват и други форми на хемолитичната болест: анемии вследствие ензимни дефекти на еритроцитите (глюкозо-6-фосфатдехидрогеназна недостатъчност, пируваткиназа, 2-3-дифосфоглицератмутаза); анемии вследствие на наследствени дефекти на еритроцитарната мембрана (вродена микросфероцитоза, наследствена елиптоцитоза, стоматоцитоза); анемии вследствие на наследствени дефекти на хемоглобина (таласемия, метхемоглобинемия) и др.

При този вид анемия децата могат да развият и жълтеница.

• Други видове анемии:

- Апластична анемия тип Diamond-Blackfan, дължаща се на намалена продукция на еритроцити

- Анемия на недоносените деца

- Анемии при вродени инфекции от групата TORCH

Moraxella catarrhalis е грам отрицателна бактерия, която може да причини инфекции на горните и долните дихателни пътища.

Известна е също и като Micrococcus catarrhalis, Neisseria catarrhalis и Branhamella catarrhalis и е описана за първи път през 1896.  До 80-те години на 20-ти век, M. catarrhalis е смятана за микроорганизъм, който обитава горните дихателни пътища без значителни патогенни последици.

Една от причините да се прояви патогенността на този микроорганизъм е пониженият хуморален имунитет вследствие на засилилото се през последните години агресивно антибиотично лечение, замърсената околна среда и др.  Търсенето на нови поколения антибиотици се оказва необходимост поради устойчивостта на микроорганизмите. Едновременно с това обаче в нормалната микрофлора настъпват промени и много от сапрофитните микроорганизми започват да предизвикват сериозни заболявания, какъвто е случаят с Moraxella catarrhalis.

M. catarrhalis започва да се изследва от началото на 80-те години с увеличаване на честотата на инфекции на средното ухо при деца. В проучване, проведено в Питсбърг, са изследвани 107 случая на инфекции на средното ухо (отит) при бебета, които не успяват да се повлияят от лечение с амоксицилин. Установява се наличие на Streptococcus pneumoniae в 19% от инфекциите, Hemophilus influenzae в 23% и Moraxella catarrhalis при 18%.

През 1984 г. изследването на Wald и колеги върху 50 деца с остър максиларен синузит показа подобни резултати – при две трети от инфекциите се установява наличието на S. pneumoniae в 28%, H. influenzae в 19% и M. catarrhalis в 19% от случаите.

Moraxella catarrhalis е третият най-често срещан микроорганизъм, който се изолира след Hemophilus influenzae и Streptococcus pneumoniae не само при деца с остър отит и остър максиларен синузит, но и при възрастни с хроничен бронхит. Това широко разпространение на заболяването носи специално клиничното значение особено, ако се добави свойството на Moraxella да произвежда бета-лактамаза, и да бъде резистентнa срещу бета-лактамни антибиотици (предимно пеницилин, ампицилин и някои цефалоспорини). Това свойство може да се развие и в бактерии в съседните тъкани.

Следователно, когато се установи, че Moraxella catarrhalis е причинител на дадено заболяване и се вземе решение за прием на антибиотик, то той трябва да е устойчив на бета-лактамаза.

Инфекциите, причинени от M. catarrhalis следват модел, подобен на този, наблюдаван при инфекции, причинени от Hemophilus influenzae.

Те могат да се появят на всяка възраст. Въпреки че колонизацията й по-често се среща при деца, само малък процент от случаите, при които се изолира M. catarrhalis имат клинично значение в педиатрията. Така например в едно проучване се установява, че едва 9% от културите, съдържащи M. catarrhalis при деца под 5 години причиняват заболяване. При деца на възраст между 6-10 години този процент нараства и 33% от културите са клинично значими.

Други клинични прояви

М. catarrhalis може да предизвика широк спектър от заболявания. Освен, че е често срещана причина за максиларни синузити и отити при децата и бронопулмонални инфекции при възрастните, този микроорганизъм е определян като етиологичен фактор при остър уретрит, менингит, ендокардит, конюнктивит, кератит, сепсис, септичен артрит, паронихия и инфекциозни рани.

Глистите водят до коремни болки, които могат да имитират апендицит.

Други симптоми са:

• неспокойствие и плач нощем
• засилен сърбеж около ануса
• скърцане със зъби
• глад и отслабване на тегло
• нервност и раздразнителност

Традиционната медицина предлага прием на лекарствата: Decaris, Helmicid, Vermox и др.

Народната медицина предлага приема на семена (слънчогледови, тиквени), което провокира по-бързото излизане на глистите от стомашно-чревния тракт.

Хомеопатичният препарат, подходящ при всякакъв вид глисти, се нарича Cina.

Може да се характеризира със следните симптоми:

Психика

• неспокойно, ревливо дете
• склонност към сбиване
• бързо се гневи за дреболии
• не иска да бъде докосвано
• обича да го носят, но това не го подобрява
• дразни се с другите деца, но не носи на шега
• не обича да бъде докосвано
• не обича да решат косата му, да го подстригват, на фризьор крещи и плаче
• мрази да му режат ноктите
• не може да играе с другите деца

Физика

• болката се подобрява от лежане по корем
• твърд корем с болка
• силен сърбеж в носа, който води до кървене
• чувствителност на зъбите към студена вода
• много силен апетит особено след нахранване
• глад след полунощ
• желание за сладко
• диария със сърбеж в ануса
• кривогледство
• сенки под очите
• прехапване на езика
• пелена пред очите в жълто-зелен цвят
• сухота на клепачите
• главоболие
• скърцане със зъби по време на сън
• отвращение към сучене
• суха гъделичкаща кашлица, влошаваща се от говорене и дълбоко вдишване
• сън по корем
• гняв поради липсата на внимание от страна на майката

Децата, които често се заразяват с глисти, обикновено са тип Cina.

Характерни са:

• силен плач, особено нощем
• отказ от храна
• прием на повече течности
• постоянно докосване на възпалените венци въпреки болката
• температура (понякога) без данни за възпаление
• зелени, воднисти изхождания с жълт оттенък

Препаратите, които се предписват са Calgel, Dentinox gel (съдържат лидокаин), Gengigel (в него няма оцветители, аромати и захар – подходящ за местно лечение на венците). Много често има нужда и от прием на други препарати, каквито са тези, съдържащи Paracetamol, Analgin, Nurofen. Използват се и свещички Viburcol.

Често децата не се повлияват и от тях и много майки се чувстват принудени да търсят други методи.

Хомеопатичното лекарство, което се дава най-често при избиване на зъби се нарича Chamomilla.

То се харектеризира с

• голяма чувствителност към болка, както физическа, така и емоционална (чувствителни и по време на колики, отит и др.)
• раздразнителност, капризност, инатливост
• почти постоянен плач, особено нощем
• силна жажда
• зиморничавост, но при обостряне на симптомите стават топлокръвни
• подобряват се от носене и люлеене
• хапят по време на болка
• влошават се от течение и докосване
• не се успокояват от думи
• не понасят шум, музика
• изблици на гняв (ритат с крака и блъскат с ръце) със зачервяване
• зачервяване на едната буза, обикновено лявата
• децата докосват лицето си
• влошават се след полунощ, особено към 3 часа
• безболезнена зелена диария със зловонна миризма и възпален анус

Избиването на зъби (дентиция) продължава до края на втората година, когато децата има средно от 16 до 20 зъба. Тези симптоми могат да се задържат и след кърмаческа възраст.

По-големите деца в състояние на Chamomilla са

• много приказливи, не искат да ги прекъсват
• гневни и мрачни
• разсеяни
• подозрителни

Също така

• не искат да ги прегръщат и докосват
• често казват: “Не ме доближавай!”
• обиждат родителите си
• оплакват се на всички
• критикуват постоянно
• хълцат, докато плачат
• ако се разгневят, ритат и блъскат
• могат да има колики и гърчове
• правят нещата бързо и допускат грешки
• обичат много хляб и студени напитки

Chamomila-та е подходяща и при болки от всякакъв характер със силен плач нощем и изблици на гняв.

По време на дентиция децата са в силен стрес поради силната болка, а стресът понижава имунната система и това често води до прояви на инфекция (хрема, тонзилит, ларингит, отит и др.).  Затова всяко повишаване на температура трябва да бъде проследена от педиатър.

Органите, в които се намират периферните анализатори са структурно сформирани след раждането, но не всички функционират напълно поради незрелостта на мозъчните центрове.

Развитие на кожни рецептори

Чувствителността на кожата към болка е свързана с нервните окончания. Установено е, че тя възниква в 12-та гестационна седмица. Прагът на чувствителността към болка при новороденото е много нисък независимо от неговата гестационна възраст. Реакцията към болка носи локален и общ характер, тоест детето усеща зоната, от където идва болката и едновременно с това – дискомфорт в цялото тяло.

Чувствителността към допир възниква в 5-6-та гестационна седмица. Особено висока е чувствителността в областта на нослето, устните, половите органи, бедрата и стъпалата. Манипулации като вземане на кръв, изследване на секрети, ваксиниране, промивка на бронхите, представляват голяма травма за децата.

Доказано е, че приемането на sol. glucosae 5-10% действа обезболяващо на детето, поради което при по-сериозни манипулации (ЕЕГ, скенерово изследване) върху устните се накапват по няколко капки глюкоза. Биберон с глюкоза изпълнява същия ефект.  Този метод е по-щадящ от употребата на седативни препарати като фенобарбитал и диазепам. При последните има повече странични реакции.

Тук може би е мястото да вметна, че в България всяка манипулация се прави с разрешението на близките.

Чувствителност към температурни изменения

Първите часове след раждането детето е подложено на по-ниска температура от майчината. Много често то развива т. нар. транзиторна хипотермия.

Чувствителността на кожата е по-висока към охлаждането отколкото към прегряването, тъй като студовите рецептори са около 10 пъти повече от топлинните.

Кафявата мастна тъкан предпазва децата от охлаждане. Недоносените имат много по-малка кафява тъкан, затова и те са много по-уязвими към температурните колебания. Веднага след раждането децата не се къпят, а само се почистват, подсушават и затоплят. Всяко изкъпване на детето води до понижаване на телесната температура, което крие голям риск.

Недоносените деца се поставят в кувьоз с температура между 34-36 градуса съобразно килограмите на детето. Влажността е около 50-60%.  И двата показателя са близки до тези в майчината утроба. Това е изключително важно за адаптацията на целия организъм.

Слухов анализатор

Формирането на слуха започва в 5-та гестационна седмица. В края на 20-та гестационна седмица вътрешното ухо достига размерите на това при възрастния човек. По това време плодът започва да различава честотата и интензивността на звуците.

Функционирането на слуховите анализатори може да се установи веднага след раждането. Това става с апарат, изследващ слуховите евокирани потенциали. За съжаление не всяко неонатологично отделение в България разполага с такъв апарат. Слухът може да се провери и чрез издаването на силен  звук. Ако детето потрепне и свие лицевите си мускули, то има добре развит слух.

Съзряването на кората, свързана със слуховия анализатор продължава до 5-6-тата година.

Зрение

Развитието на очите започва през третата гестационна седмица. В новороденото очите почти през цялото време са затворени, зениците са малки, няма фиксиране на погледа. Ако детето е здраво очите са ясни, роговицата е прозрачна, зениците са кръгли с размер около 3 мм. При поставяне на светлинен източник пред тях заниците се свиват.

В първите дни след раждането децата са далекогледи (до 7 диоптъра). С времето диоптрите намаляват.

Вкусови рецептори

Формирането на вкусовите рецептори започва през последните месеци на вътреутробния живот. Те функционират веднага след раждането и окончателно се развиват до 4-5 месец.

Прагът на вкусовите усещания е висок. Сладкото действа успокоително, а соленото и особено киселото и горчивото предизвикват движение на отблъскване и усилено слюноотделяне.

Обоняние

Рецепторите на обонянието се развиват от 8-ма до 28-ма гестационна седмица.  Новороденото  усеща миризмата на млякото като част от рефлекса си за оцеляване. То реагира на силно миришещи и дразнещи препарати. Може да отказва да суче, ако майката използва препарати с неприятна миризма – например за лечение на рагади по зърната.

На 05.05.2010 потребителката plams попада на публикацията ми Рискове при забременяване ин витро и съдържанието меко казано не й харесва. Оставя гневен коментар под публиукацията, след което решава, че това не е достатъчно, и пуска мнениe във форумa на bg-mamma.com.

Мира пък се логва в zachatie.org и пуска нарочна тема: Рискове при забременяване ин витро от д-р Манева

(Тук може би е нужно да отбележа, че горното не би трябвало да се възприема дори с частица ирония. Целта е единствено да се представят фактите (известните на мен факти) от предисторията в тяхната хронология. Моите уважения към plams и Мира и желанието им да защитават гражданската си позиция.)

Вследствие на това, в нарочната тема в zachatie.org, както и тук в моя блог, в продължение на вече няколко дни се изливат тонове мнения, които стремейки се да оставя емоциите настрана и да бъда напълно обективна, мога да нарека само с една дума – помия.

Недоразуменията

- моята вина

• публикацията е написана без особено дар слово, причините за това са няколко, но не искам да ги използвам за извинение.
• публикацията очевидно не заявява ясно целта си, а именно да скицира някои проблеми, с които съм се сблъсквала в практиката си и най-вече докато по време на специализицията си по неонатология. Тази специализация тече и в момента и поводът за въпросната публикация беше едно проблемно бебе, заченато по метода ин витро, което пристигна същия ден в УМБАЛДБ. С други думи, основната цел беше с тази публикация да бъде хвърлена малко светлина върху проблемите свързани с метода ин витро.

- смекчаващи вината обстоятелства

• Публикацията се намира в категория “Подготовка за бременността”, което би следвало също да е индикатор, че ни най-малко не съм против бременността постигната чрез метода ин витро.
• За plams и Мира, както и за много други участници в “дискусията” на първо време остава незабелязано едно нещо: Няколко месеца преди да се разразят събитията от последните дни, в коментар под същата публикация, “Петя” ми задава следния въпрос:

Здравейте Д-р Манева,през 2003 г. бях забременяла извънматочно. Махнаха ми едната тръба.През 2005 се получи същото и ми махнаха втората тръба.През 2006 имам неуспешно ин витро.въпроса ми е : Вече съм на 41 години имам ли шанс за др. инвитро?Вече имам проблеми с цикъла / идва ми когато си иска/ може би вече ми се изчерпват яйцеклетките

на който аз отговарям така:

Здравейте Петя, важно е качеството на яйцеклетките. Те могат в краен случай да са и донорски, така че не се отказвайте. Аз съм на мнение, че до 45 години една жена би могла спокойно да роди. Виждам почти всеки ден млади майки на такава възраст. Разбира се забременяването винаги е риск на тази възраст и трябва по време на бременността задължително да се направи биохимичен скрийнинг и амниоцентеза. Имайте повече вяра и търпение и се осланяйте на лекарите.

Смятам, че този въпрос и най-вече прилежащият му отговор недвусмислено изразяват моята принципна позиция по отношение на метода на забременяване ин витро и тази позиция е недвусмислено “ЗА“.

Позицията ми по отношение на коментарите тук и в zachatie.org

Настоящата публикация нямаше да се появи, ако Крис не беше публикувала този коментар. Тъй като смятам, че Крис е изключително права, а и съумя да заяви позицията си по един изключително цивилизован начин, реших, че й дължа тази публикация (на нея, на Мария Петрова, която ми писа лично съобщение, дори може би на Мира).

Крис е права, че не е отговорно от моя страна да препращам читателите си да си търсят сами статистики тъй като не съм

“просто автор на личен блог, а специалист, който от позицията на своя професионален авторитет и цитирани титли, дава мнения и съвети на пациенти”.

Важно е да се отбележи, обаче, че човек не може да е отговорен в дадена дискусия, когато отсрещната страна е абсолютно безотговорна. Бързам да покажа, защо смятам така.

Когато първоначално Мира публикува темата в zachatie.org, тя цитира отделни откъси от моята публикация. Думата “Цитира” вероятно трябва да бъде сложена в кавички, тъй като впоследствие в темата се появява следното мнение:

[...]Нямам думи! Браво Cygnus, след твоя коментар, имаме промени в материала.[...]

Подобен коментар се появява и под статията:

Д-р Манева,
Явно отрицателните коментари все пак са имали известен ефект върху преценката ви, защото виждам някои промени в статията ви – например сега ин витро процедурата води по-често до многоплодна бременност, а не най-често.

В текста на самата публикация и до момента  не е променена дори една запетая, което своевременно бива доказано с помощта на Google Cache.

Нещо повече – освен че коментарът е подписан с “Ядосана”, което според мен е доста анонимно, в zachatie.org към този момент (повече от 5 дни по-късно) никой не е сметнал за нужно или да си признае, че умишлено е цитирал неточно или да публикува опровержение на твърдението, че д-р Манева променя публикациите си, веднага щом усети, че нещата излизат извън контрол.

Намерих сили да отговоря на Мира и ответът беше този:

Като го прочетох първо 1 минута гледах тъпо, после реших, че задължително трябва да и пиша на тази женица. Зададох и доста въпроси и тя ми отговори. Утре ще и пиша, че отговорите и не са хич задоволителни. Бла-бла  говорене минава пред други, не и пред мен![...]

За жалост не като отговор в блога, а във форума. Заканата, че ще бъда известена за незадоволителните си отговори така и не беше изпълнена.

Уважаема Крис, при такова “лоялно” поведение от страна на опонента, вие бихте ли продължила да се защитавате с цивилизовани средства и да бъдете отговорна страна в дискусията. Преди Вашия коментар, аз нямах намерение да продължавам. Сметнах че търсенето на статистиката, която да приведа в подкрепа на моята теза е лишено от смисъл, тъй като във форума ясно личи липсата на уважение към какъвто и да било авторитет, което от своя страна навежда на мисълта, че дори да цитирам публикации, които подкрепят моята теза, те биха били автоматинчо заклеймени като писани от човек, който – цитирам – “сигурно на около 150 години и толкова си може.”

Да наваксам пропуснатото

Тъй като (поне според мен) в началото на това изложение показах и доказах, че с две ръце съм ЗА метода ин витро по принцип, и целта на публикацията е единствено да очертае някои възможни проблеми и опасности, а не да издигне лозунг в стил “НЕ НА ЗАЧЕВАНЕТО ИН ВИТРО”, смятам, че остава да отговоря на три въпроса:

1. Как така смятам, че е възможно зачеване при две запушени тръби?

Имам колеги гинеколози, които имат документирани случаи на естествено забременели пациентки с диагностицирани две запушени тръби, както и такива с една отстранена и една запушена тръба. Всеки, който не вярва на тези думи би могъл да попита свои познати/доверени гинеколози, дали са се сблъсквали или поне чували за такива случаи. Уверявам Ви процентът би трябвало да е голям. Когато попитате за обяснение – няма такова. Никой не е в състояние да обясни, как се получава така, но фактите са факти и някои от тези пациентки са забременели впоследствие забременяват.

Встрани от това познавам лично няколко двойки, които след като са чули от лекар, че нямат никакъв шанс за нормално зачеване, осиновяват дете. Известно време след това жената забременява по естествен път. Не мога да Ви дам обяснение как се получава. Не мога да твърдя, че хомеопатията, алготерапията или която и да е медицина е в състояние да помогне и дава стопроцентови гаранции за това. Това, което казвам в публикацията е, че препоръчвам на жени, които не успяват да забременеят, преди да прибегнат към крайния вариант (ин витро), да опитат да внесат хармония в организма си с всички възможни алтернативни методи, стига те да не носят някакви рискове. Тук предполагам ще се надигне недоволството и недоверието към хомеопатията, смятам обаче, че това е отделен спор и не е тук мястото и моментът, той да бъде разискван.

2. На каква статистика се позовавам?

Ето пример с една научна публикация в The New England Journal of Medicine (Австралия), която за едни може да е достатъчно авторитетна, за други не толкова. Ако броят на статиите, които цитират въпросната публикация е някакъв индикатор за авторитетност, то тук в последния абзац можете да намерите сравнително внушителен списък.

As compared with the infants in the natural-conception group the infants conceived with assisted reproductive technology were more likely to be delivered by cesarean section, to have low birth weight, and to be born before term [...]. When only singleton infants were considered, low birth weight and delivery by cesarean section were significantly more common in both the in-vitro-fertilization group and the intracytoplasmic-sperm-injection group than in the natural-conception group, and preterm birth was significantly more common in the in-vitro-fertilization group than in the natural-conception group.

В груб превод:

Сравнени с бебетата, заченати по естествен път, при тези заченати с подпомагащи репродуктивни технологии, вероятността да се наложи цезарово сечение, да се родят с ниско тегло и преждевременно е по-голяма. Ако вземем предвид само едноплодните бременности, ниското тегло на новородените и нуждата от цезарово сечение, както при заченатите по метода ин витро, така и при метода на интраспермална цитоплазмена инжекция , са осезаемо по-чест0 срещани в сравнение с бебетата, заченати по естествен път.

3. В отговор на Мария Петрова, която смята, че не е нормално лекар, който не е специалист в дадена област, да изказва мнение по въпроси извън компетенцията му:

Мария, по принцип сте права. За съжаление в живота нещата не се свеждат до проста математика и разделение на отговорностите. Това, което не е в моята компетенция (зачеването), се превръща в изключително моя компетенция, когато дойде време за постнаталната грижа. Едно проблемно новородено не се интересува от това, чия отговорност е било зачеването му и иска впрягане на всички възможни усилия и средства, за да оцелее (извинете се за грубия израз) и да получи възможността да отрасне жизнено и здраво. По тази причина аз съм длъжна да имам мнение по отношение на зачеването и бременността, както и да смятам, че имам основание да споделя това мнение и да застана зад него.

В заключение

Скъпи настоящи и бъдещи майки, всички, които сте се почувствали засегнати от публикацията ми, приемете моите най-искрени извинения и уверението, че (най-малкото като педиатър) не бих могла да бъда против раждането, на което и да било дете и се радвам на всяко новородено и (като неонатолог) бих положила всички усилия то да получи най-добрите възможни грижи за своето здраве. Методът ин витро е едно от най-хубавите неща, които са ни дали съвременната медицина и високите технологии и аз съм последният човек, който би се се изправил против тях.

Пожелавам на всички, които преминават през тежките проблеми на подпомогнатото зачеване много любов в сърцата и много позитивна нагласа. Вярвайте, че ще се получи, по който и да е начин. Когато става дума за здравето на бъдещото Ви дете обаче, старайте се да загърбвате емоциите и да действате рационално и информирано.

P. S. Всички взели страна в коментар под злополучната статия получиха линк към настоящата публикация по email. Коментарите под нея ще останат забранени. В случай че някой иска право на дуплика, може да го направи с email на адрес mail в drmaneva точка com. Не обещавам, че изпратените съобщения ще получат отговор.

Едно такова дете често има капризен апетит и предпочита сладки храни, които още повече засилват неговата свръхактивност и агресия.

В желанието си да помогнат на децата си родителите често дават ненужно препарати за засилване на концентрацията като Pyramem (Nootropil),  Thireodazin, Psychovurin и др. Те не винаги се отразяват добре върху здравето на децата. За разлика от тях Цветолечението на д-р Бах е безобиден метод, доказал своя ефект в практиката.

Подходящи са следните цветови есенции на д-р Бах:

Джел

• Жестоки, невъзпитани, раздразнителни деца
• Имат много ярост, която трябва да изхвърлят навън
• Ревниви
• Изпитват завист и злоба

Съвет: Дайте им възможност да бягат, да тичат, да крещят и да пеят. Така те ще се разтоварят.

Много често причина за тяхното агресивно поведение е раждането на братче или сестриче, което получава цялата любов. Помислете как можете да обръщате повече внимание и на тях.

Ограничете месото и сладкото.

Лоза

• Лидери (водач на банда)
• Обичат да имат власт и да управляват другите деца със сила и жестокост
• Не уважават възрастните
• Обиждат родителите си и близките си
• Негативни
• Ако не им се подчинявате, започват да прилагат физическо насилие
• Разглезени деца, които смятат, че другите са им длъжни
• В училище стават много авторитарни и не се подчиняват на учителите

Съвет: Дайте им възможност да ръководят и да организират. Опитайте се да ги убедите да се съобразяват с мнението на другите около тях, ако искат да имат траен успех и истински приятели.

Дива джанка

• Децата демонстрират пристъпи на гняв, маниакално поведение или фобии
• Искат да държи всичко под контрол
• Движат се и подскачат
• Понякога удрят глава в стената или мебелите
• Често страдат от аутизъм
• Заекване
• Нощно напикаване
• Плачат и крещят истерично и неконтролируемо
• Могат да подреждат всичко до съвършенство
• Деца на крайности
• Не показват и не споделят своите страхове
• мълчаливи, не могат да се отпуснат

Съвет: Запишете ги на бокс, борба или народни танци. Оставете ги да крещят, да пляскат с ръце, и дори да забиват пирони с чук, това ще ги освободи от напрежението вътре в тях.

Спешни капки

Подходящи са при всички деца с

• агресия, свръхактивност, липса на концентрация, истерично поведение, много страхове, аутизъм, преживяна травма (стрес)

Използвана литература

Барбара Мацарела: “Здрави и щастливи деца чрез терапията на д-р Бах с цветовете на растенията”

• запушен нос
• бистра хрема
• често кихане, особено сутрин
• сърбеж или гъделичкане по небцето
• алерген конюнктивит със силен сърбеж, зачервени конюнктиви с или без секрет
• сухи, дразнещи кашлици със затруднено дишане – възможен израз на бронхоспазъм

Подходящи са следните цветови есенции на д-р Бах:

Мимулус

• много страхливи и често боледуващи деца
• привързани към майките си
• стеснителни и несигурни
• болки в корема
• не обичат нови храни, хора и места

Орех

• при стрес, промяна, смяна на дома
• свръхчувствителни деца

Червен кантарион

• мекушави деца, които не могат да казват “Не”
• чувствителни към критика и похвали
• поведение на “жертва”

Скална роза

• страхливи деца с много кошмари и нощни страхове
• лесно изпадат в паника
• при предстоящ изпит, контролно
• за преодоляване на тревожността, свързана със самата болест

Киселица

• грижат се много за себе си
• чистоплътност, до маниакалност
• идеално средство при младежки пъпки
• болки в корема
• когато е необходимо изчистване

Използвана литература

Барбара Мацарела: “Здрави и щастливи деца чрез терапията на д-р Бах с цветовете на растенията”