Хранене при недоносеното дете

Недоносеното дете е рисково дете, често то подлежи на интензивно лечение и на парентерално хранене (вливане на течности по венозен път). Нуждата от подобен вид хранене се дължи на факта, че възможностите на стомашно-чревния му тракт са много малки. То е в състояние да приема много малки количества мляко, които не са достатъчни, за да оцелее.

Започването на ентерално хранене (хранене с биберон или сонда) зависи изцяло от неонатолога и от здравето на недоносеното дете.

След раждането недоносените деца имат голяма нужда от всички възможни хранителни вещества, които то може да набави само, ако се храни ентерално с майчино мляко. Много е важно неонатолозите да не се страхуват да хранят недоносентите деца нутритивно.

Под нутритивно хранене се разбира ранен прием на малки количества майчина кърма. Майчината кърма се дава в началото със сонда, а по-късно при поява на рефлекс за сукане с биберон.

В този процес на хранене е изключително важно да участва и майката. Тоест детето трябва да приема млякото от ръката на майка си. По този начин не се прекъсва емоционалната връзка между бебето и майката, която е от огромно значение за недоносеното. То има особена нужда от близостта на майка си, тъй като е подложено на много по-голям стрес от доносеното дете, което го прави много ранимо.

Смята се, че през 33-тата гестационна седмица централната нервна система е зряла и има наличен сукателен рефлекс. През 35-тата гестационна седмица, недоносените имат повече сили за сукане и това е добър период да се започне с нутритивното хранене.

Препоръчвам на всички майки, родили недоносени деца, да направят всичко възможно да контактуват с детето си като не само му носят мляко, ами и го хранят сами с него. Много хубаво би било и бащата да присъства в моменти на хранене. По този начин майката и бащата биха могли да преодолеят страха и стреса, свързани с раждането на едно недоносено дете.

Най-добре би било, ако майките остават в отделението до изписването на децата им. Много малко майки обаче са готови да се откажат от личния си комфорт и да останат близо до детето си.

Да не говорим, че повечето болници не предлагат условия за комфортен и необезпокояван престой на майките. Често те трябва да положат усилия, за да видят децата си и да бъдат близо до тях.

Ако една майка наистина желае да остане до края на изписването на недоносеното си дете, тя трябва да направи всичко възможно, дори и това да е в противоречие с мнението на персонала в болниците.

Престоят на майките в отделението е необходим и с оглед образуването на антитела срещу микробите в родилното отделение. Тези антитела преминават в новороденото – недоносено дете чрез кърмата и така то става по-защитено нозокомиалните (вътреболнични) инфекции.

Всяка една болница би трябвало да осигури стаи за майки-придружителки и да стимулира по този начин както близостта между майките и недоносените деца, така и нутритивното хранене, което е толкова необходимото за физическото и психическо здраве на недоносеното.