Официална позиция по повод войната срещу мен от последните няколко дни

Публикувано в категория Бременност | Коментарите са изключени за Официална позиция по повод войната срещу мен от последните няколко дни

Предистория

На 05.05.2010 потребителката plams попада на публикацията ми Рискове при забременяване ин витро и съдържанието меко казано не й харесва. Оставя гневен коментар под публиукацията, след което решава, че това не е достатъчно, и пуска мнениe във форумa на bg-mamma.com.

Мира пък се логва в zachatie.org и пуска нарочна тема: Рискове при забременяване ин витро от д-р Манева

(Тук може би е нужно да отбележа, че горното не би трябвало да се възприема дори с частица ирония. Целта е единствено да се представят фактите (известните на мен факти) от предисторията в тяхната хронология. Моите уважения към plams и Мира и желанието им да защитават гражданската си позиция.)

Вследствие на това, в нарочната тема в zachatie.org, както и тук в моя блог, в продължение на вече няколко дни се изливат тонове мнения, които стремейки се да оставя емоциите настрана и да бъда напълно обективна, мога да нарека само с една дума – помия.

Недоразуменията

– моята вина

• публикацията е написана без особено дар слово, причините за това са няколко, но не искам да ги използвам за извинение.
• публикацията очевидно не заявява ясно целта си, а именно да скицира някои проблеми, с които съм се сблъсквала в практиката си и най-вече докато по време на специализицията си по неонатология. Тази специализация тече и в момента и поводът за въпросната публикация беше едно проблемно бебе, заченато по метода ин витро, което пристигна същия ден в УМБАЛДБ. С други думи, основната цел беше с тази публикация да бъде хвърлена малко светлина върху проблемите свързани с метода ин витро.

– смекчаващи вината обстоятелства

• Публикацията се намира в категория „Подготовка за бременността“, което би следвало също да е индикатор, че ни най-малко не съм против бременността постигната чрез метода ин витро.
• За plams и Мира, както и за много други участници в „дискусията“ на първо време остава незабелязано едно нещо: Няколко месеца преди да се разразят събитията от последните дни, в коментар под същата публикация, „Петя“ ми задава следния въпрос:

Здравейте Д-р Манева,през 2003 г. бях забременяла извънматочно. Махнаха ми едната тръба.През 2005 се получи същото и ми махнаха втората тръба.През 2006 имам неуспешно ин витро.въпроса ми е : Вече съм на 41 години имам ли шанс за др. инвитро?Вече имам проблеми с цикъла / идва ми когато си иска/ може би вече ми се изчерпват яйцеклетките

на който аз отговарям така:

Здравейте Петя, важно е качеството на яйцеклетките. Те могат в краен случай да са и донорски, така че не се отказвайте. Аз съм на мнение, че до 45 години една жена би могла спокойно да роди. Виждам почти всеки ден млади майки на такава възраст. Разбира се забременяването винаги е риск на тази възраст и трябва по време на бременността задължително да се направи биохимичен скрийнинг и амниоцентеза. Имайте повече вяра и търпение и се осланяйте на лекарите.

Смятам, че този въпрос и най-вече прилежащият му отговор недвусмислено изразяват моята принципна позиция по отношение на метода на забременяване ин витро и тази позиция е недвусмислено „ЗА„.

Позицията ми по отношение на коментарите тук и в zachatie.org

Настоящата публикация нямаше да се появи, ако Крис не беше публикувала този коментар. Тъй като смятам, че Крис е изключително права, а и съумя да заяви позицията си по един изключително цивилизован начин, реших, че й дължа тази публикация (на нея, на Мария Петрова, която ми писа лично съобщение, дори може би на Мира).

Крис е права, че не е отговорно от моя страна да препращам читателите си да си търсят сами статистики тъй като не съм

„просто автор на личен блог, а специалист, който от позицията на своя професионален авторитет и цитирани титли, дава мнения и съвети на пациенти“.

Важно е да се отбележи, обаче, че човек не може да е отговорен в дадена дискусия, когато отсрещната страна е абсолютно безотговорна. Бързам да покажа, защо смятам така.

Когато първоначално Мира публикува темата в zachatie.org, тя цитира отделни откъси от моята публикация. Думата „Цитира“ вероятно трябва да бъде сложена в кавички, тъй като впоследствие в темата се появява следното мнение:

[…]Нямам думи! Браво Cygnus, след твоя коментар, имаме промени в материала.[…]

Подобен коментар се появява и под статията:

Д-р Манева,
Явно отрицателните коментари все пак са имали известен ефект върху преценката ви, защото виждам някои промени в статията ви – например сега ин витро процедурата води по-често до многоплодна бременност, а не най-често.

В текста на самата публикация и до момента  не е променена дори една запетая, което своевременно бива доказано с помощта на Google Cache.

Нещо повече – освен че коментарът е подписан с „Ядосана“, което според мен е доста анонимно, в zachatie.org към този момент (повече от 5 дни по-късно) никой не е сметнал за нужно или да си признае, че умишлено е цитирал неточно или да публикува опровержение на твърдението, че д-р Манева променя публикациите си, веднага щом усети, че нещата излизат извън контрол.

Намерих сили да отговоря на Мира и ответът беше този:

Като го прочетох първо 1 минута гледах тъпо, после реших, че задължително трябва да и пиша на тази женица. Зададох и доста въпроси и тя ми отговори. Утре ще и пиша, че отговорите и не са хич задоволителни. Бла-бла  говорене минава пред други, не и пред мен![…]

За жалост не като отговор в блога, а във форума. Заканата, че ще бъда известена за незадоволителните си отговори така и не беше изпълнена.

Уважаема Крис, при такова „лоялно“ поведение от страна на опонента, вие бихте ли продължила да се защитавате с цивилизовани средства и да бъдете отговорна страна в дискусията. Преди Вашия коментар, аз нямах намерение да продължавам. Сметнах че търсенето на статистиката, която да приведа в подкрепа на моята теза е лишено от смисъл, тъй като във форума ясно личи липсата на уважение към какъвто и да било авторитет, което от своя страна навежда на мисълта, че дори да цитирам публикации, които подкрепят моята теза, те биха били автоматинчо заклеймени като писани от човек, който – цитирам – „сигурно на около 150 години и толкова си може.“

Да наваксам пропуснатото

Тъй като (поне според мен) в началото на това изложение показах и доказах, че с две ръце съм ЗА метода ин витро по принцип, и целта на публикацията е единствено да очертае някои възможни проблеми и опасности, а не да издигне лозунг в стил „НЕ НА ЗАЧЕВАНЕТО ИН ВИТРО“, смятам, че остава да отговоря на три въпроса:

1. Как така смятам, че е възможно зачеване при две запушени тръби?

Имам колеги гинеколози, които имат документирани случаи на естествено забременели пациентки с диагностицирани две запушени тръби, както и такива с една отстранена и една запушена тръба. Всеки, който не вярва на тези думи би могъл да попита свои познати/доверени гинеколози, дали са се сблъсквали или поне чували за такива случаи. Уверявам Ви процентът би трябвало да е голям. Когато попитате за обяснение – няма такова. Никой не е в състояние да обясни, как се получава така, но фактите са факти и някои от тези пациентки са забременели впоследствие забременяват.

Встрани от това познавам лично няколко двойки, които след като са чули от лекар, че нямат никакъв шанс за нормално зачеване, осиновяват дете. Известно време след това жената забременява по естествен път. Не мога да Ви дам обяснение как се получава. Не мога да твърдя, че хомеопатията, алготерапията или която и да е медицина е в състояние да помогне и дава стопроцентови гаранции за това. Това, което казвам в публикацията е, че препоръчвам на жени, които не успяват да забременеят, преди да прибегнат към крайния вариант (ин витро), да опитат да внесат хармония в организма си с всички възможни алтернативни методи, стига те да не носят някакви рискове. Тук предполагам ще се надигне недоволството и недоверието към хомеопатията, смятам обаче, че това е отделен спор и не е тук мястото и моментът, той да бъде разискван.

2. На каква статистика се позовавам?

Ето пример с една научна публикация в The New England Journal of Medicine (Австралия), която за едни може да е достатъчно авторитетна, за други не толкова. Ако броят на статиите, които цитират въпросната публикация е някакъв индикатор за авторитетност, то тук в последния абзац можете да намерите сравнително внушителен списък.

As compared with the infants in the natural-conception group the infants conceived with assisted reproductive technology were more likely to be delivered by cesarean section, to have low birth weight, and to be born before term […]. When only singleton infants were considered, low birth weight and delivery by cesarean section were significantly more common in both the in-vitro-fertilization group and the intracytoplasmic-sperm-injection group than in the natural-conception group, and preterm birth was significantly more common in the in-vitro-fertilization group than in the natural-conception group.

В груб превод:

Сравнени с бебетата, заченати по естествен път, при тези заченати с подпомагащи репродуктивни технологии, вероятността да се наложи цезарово сечение, да се родят с ниско тегло и преждевременно е по-голяма. Ако вземем предвид само едноплодните бременности, ниското тегло на новородените и нуждата от цезарово сечение, както при заченатите по метода ин витро, така и при метода на интраспермална цитоплазмена инжекция , са осезаемо по-чест0 срещани в сравнение с бебетата, заченати по естествен път.

3. В отговор на Мария Петрова, която смята, че не е нормално лекар, който не е специалист в дадена област, да изказва мнение по въпроси извън компетенцията му:

Мария, по принцип сте права. За съжаление в живота нещата не се свеждат до проста математика и разделение на отговорностите. Това, което не е в моята компетенция (зачеването), се превръща в изключително моя компетенция, когато дойде време за постнаталната грижа. Едно проблемно новородено не се интересува от това, чия отговорност е било зачеването му и иска впрягане на всички възможни усилия и средства, за да оцелее (извинете се за грубия израз) и да получи възможността да отрасне жизнено и здраво. По тази причина аз съм длъжна да имам мнение по отношение на зачеването и бременността, както и да смятам, че имам основание да споделя това мнение и да застана зад него.

В заключение

Скъпи настоящи и бъдещи майки, всички, които сте се почувствали засегнати от публикацията ми, приемете моите най-искрени извинения и уверението, че (най-малкото като педиатър) не бих могла да бъда против раждането, на което и да било дете и се радвам на всяко новородено и (като неонатолог) бих положила всички усилия то да получи най-добрите възможни грижи за своето здраве. Методът ин витро е едно от най-хубавите неща, които са ни дали съвременната медицина и високите технологии и аз съм последният човек, който би се се изправил против тях.

Пожелавам на всички, които преминават през тежките проблеми на подпомогнатото зачеване много любов в сърцата и много позитивна нагласа. Вярвайте, че ще се получи, по който и да е начин. Когато става дума за здравето на бъдещото Ви дете обаче, старайте се да загърбвате емоциите и да действате рационално и информирано.

P. S. Всички взели страна в коментар под злополучната статия получиха линк към настоящата публикация по email. Коментарите под нея ще останат забранени. В случай че някой иска право на дуплика, може да го направи с email на адрес mail в drmaneva точка com. Не обещавам, че изпратените съобщения ще получат отговор.