Болести на щитовидната жлеза при бременната жена

Заболяванията на щитовидната жлеза при бременната жена могат да имат съществено значение за плода. В настоящата публикация ще се спра на най-често срещаните от тях.

Автоимунен тиреоидит на Хашимото е заболяване, при което се образуват антитела, насочени към антигените на щитовидната жлеза на майката. При това заболяване майката може да има най-различни симптоми, някой от които са: потене, задържане на течности и тегло, умора, сърцебиене, стягане в гърлото и др.

При тиреоидит на Хашимото майчините антитела от клас IgG (имуноглобулин G) преминават през плацентата и могат да подтиснат функцията на щитовидната жлеза при детето. В повечето случаи това е временно и след раждането тези антитела постепенно намаляват и изчезват.

Тиреотоксикозата е повишена функция на щитовидната жлеза, която се лекува и по време на бременността с препарати подтискащи функцията на щитовидната жлеза. Тези препарати преминават през плацентарната бариеара и блокират действието на щитовидната жлеза на плода. След раждането се открива хипофункция на щитовидната жлеза у новороденото дете и се установява ниво на TSH – 20-50 mU/ml, което по-късно се нормализира.

Вродената тиреотоксикоза в плода е възможна, когато през плацентата преминават антитела от майка, която има повишена функция на щитовидната жлеза. Майката взема тириостатици по време на лечението си и е възможно да има засилена двигателна активност на плода. Детето се ражда с нормално или по-ниско тегло, повишена нервна възбудимост, тремор, хиперреакция на светлина и звук, възможни са гърчове и уголемяване на очните ябълки, отточни клепачи. Най-чест симптом е сърцебиене и артериална хипертония. Диагнозата се потвърждава като се установят повишени стойности на Т3 и Т4 и намалени TSH.

Много рядко тиреотоксикоза може да се наблюдава и при майки с тиреоидит на Хашимото, но това заболяване не може да се установи със скрининг.

Лечениеото е основно със седативни препарати и препарати, понижаващи кръвното налягане. Целта на лечението е да се постигне еутиреоидно състояние без да се предизвика хипотиреоза.

По правило от 7 до 10 дни децата се подлагат на лечение и постепенно лекарствата се спират. Симптомите изчезват напълно до края на 3-я месец.

При всяко съмнение трябва да се изследват серумните стойности на T4 и TSH, и антитиреоидни антитела.

Хипотиреозата е намалена функция на щитовидната жлеза. Причини за нея могат да бъдат – операция на щитовидната жлеза, подтискащо лечение с тиреостатици, йодни препарати, автоимунни заболявания. Бременни, които имат това заболяване, се наблюдават активно от акушер-гинеколог и от ендокринолог.

Вродената хипотириоза води до намален растеж на децата и изоставяне в нервно-психичното развитие (до пълна идиотия). Това заболяване при новородените не е свързано с хипотиреоза при майката.

Смята се, че вродената хипотиреоза е заболяване с честота 1/4000 като 1/2000 в страни от Близкия изток. Среща се два пъти по-често при момичета. При това заболяване, ако не се проведе навременно лечение (до края на първия месец), децата изостават във физическото си и нервно-психическо развитие. Диагностиката на хипотиреоза се извършва чрез скринингово изследване. То се провежда от 1992 година в България. Благодарение на него изчезна диагнозата кретенизъм (липсваща функция на щитовидната жлеза).

Провеждането на скринига се осъществява като през 3-5 ден след раждането се вземат на филтърна бланка 6 капки кръв. От тях се изследва нивото на TSH и, ако нивото е повече от 20 mU/l, се изследва нивото на тироксина. До едноседмична възраст нормално високото ниво на TSH намалява. Недоносените новородени също имат подобен отговор, но по-забавен.

Децата с вродена хипотиреоза са видимо здрави и доносени, но с някой симптоми като:

намален тонус, сънливост, лош сукателен рефлекс, запек, жълтеница, белодробни проблеми (ранни), дрезгав плач, голям език, суха и лющеща се кожа (късни), голяма задна фонтанела, пъпна херния, ниско разположен пъп (вродени).

Лечението трябва да започне през 13-14 ден след раждането, а нивата на хормоните трябва да се нормализират до 3 седмична възраст. Лечението се провежда с L. Thyroxin, който се приема един път дневно, като дозата се определя според хормоналните нива.

Децата с вродена хипотиреоза трябва да се проследяват биохимично (ниво на T4 и TSH) и клинично (нервно-психично и физическо развитие). През първата година се прави преглед на всеки 1-3 месеца. През втората година – на всеки 2-4 месеца, а през третата – на 6 месеца. При промяна на дозата е необходимо по-често проследяване на хормоните. При започване на лечение преди 3 месечна възраст всички деца имат нормално  развитие.

Ехографията както и сцинтиграфията са методи, които подпомага диагностиката наред с определянето на хормоните.

Най-честите причини за вродена хипотиреоза са:

• Тиреоидна дисгенезия (75% от случаите) – аплазия, липсваща жлеза, хипоплазия (намалена жлеза), ектопия (разположение на жлезата на нетипично място). Понякога се откриват и генни мутации, за които най-често причината не е ясна.
• Дисхормоногенеза (15 % от случаите) – нарушено производство на хормоните. Децата могат да имат и гуша при раждането.
• Хипоталамо-хипофизарни дисфункции. Хипоталамусът и хипофизата са тясно свързани с производството на хормони в щитовидната жлеза. Те й влияят на принципа на обратната връзка. Повишено ниво на TSH води до намалено производство на T3 и T4 и обратно. Ако тази връзка е нарушена, то ще има нарушаване в производството на TSH, T3, T4.
• Преходен тиреоидизъм (10% от случаите) – свързан е с прием на медикаменти като Карбемизол, подтискащи функцията на щитовидната жлеза на майката, която е тиреотоксикоза, както и при преминали майчини антитела, които постепенно намаляват до 6-9 месечна възраст.