«
»

Болести при деца, Изследвания

Изследвания, които разграничават различните видове инфекции

25.10.2009 | 74 коментара

Важно е да се разграничи, дали една инфекция е бактериална, вирусна или паразитна с оглед нейното лечение. За тази цел се правят лабораторни, микробиологични, вирусологични и паразитологични изследвания.

Лабораторни изследвания

Лабораторните изследвания се правят или с венозна или с периферна кръв.
Те са много травматични за децата, но са единственият начин майките и лекарите да бъдат напълно сигурни за инфекциозния характер на заболяването.

От лабораторните изследвания най-важният показател, който говори за бактериална инфекция, е CRP (C-реактивен протеин). Това е острофазов белтък, който най-бързо се увеличава при такава инфекция. Нормалните му стойности в повечето лаборатории са 6 мг/мл.

Най-пълното лабораторно изследване е т.нар. Пълна кръвна картина с диференциално броене (ПКК с ДКК). То се прави лесно (изискват се няколко капки кръв от пръста на детето) и е сравнително евтино.

При това изследване се гледа:

  • Общия брой на левкоцитите (WBC). При деца той трябва да бъде между 4 и 10 х 10^9/l
  • Общия брой на лимфоцитите (LYM%). Лимфоцитите се променят с възрастта на детето.

* Ниският брой левкоцити и високият брой лимфоцити говорят най-често за вирусна инфекция.

* Високият брой левкоцити, независимо от лимфоцитите, e показател за бактериална инфекция.

  • Ако от ДКК имате само три стойности, важна е стойността на гранулоцитите (Gran). Ако те са над 70%, това говори за бактериална инфекция.
  • Еозинофили (Ео). Те се увеличават винаги при алергии и паразити.
  • Моноцитите (Мо) се увеличават винаги след една сериозна инфекция (над 8%).

* При инфекциозна мононуклеоза ние търсим клетки, наречени лимфомоноцити в периферната кръв. Тяхното наличие поставя диагнозата, независимо от клиниката.

  • Хемоглобин (HGB). Не трябва да бъде под 100 g/l.
  • СУЕ. Нормално е 15 мм/h.
  • Тромбоцити (PLT). Нормално са 150-350 x 10^ 9/l. Те отговарят за кървенето. Ниските стойности в периода на новороденото говорят за наличие на бактериална инфекция.

Микробиологични изследвания

Те са необходими, когато искаме да разберем какъв бактерий причинява болестта на детето. Взема се материал от носоглътка, гърлен секрет, урина, кръв, изпражнения и др.

Материалът се праща в микробиологична лаборатория. Обикновено изследванията стават за около 72 часа. Има и експресни тестове до 24 часа. От тези изследвания разбираме, дали микробът е грам позитивен (всички видове коки), грам негативен (т.нар. пръчици като ешерихия коли, протеус, псевдомонас и др.) или гъбичка (кандида албиканс).

Ако се открие наличието на един от тези микроорганизми, това не значи, че болестта е предизвикана именно от него. Съществува така нареченото здравно носителство – тоест наличието на микроорганизъм в устната кухина или в стомаха на едно здраво дете, не означава винаги, че то трябва да се третира с антибиотик.

Най-често гъбичките идват в следствие на антибиотично лечение и са израз на дисбактериоза.

Вирусологични изследвания

Във вирусологична лаборатория се правят изследванията РСК и РЗХЕА. Това са изследвания, които показват, как организмът реагира, ако има контакт с вирус. Например рубиола, хепатит, грип и др. С стойностите на имоноглобулините ние отчитаме в кой стадий е болестта.

Най-често IgM се увеличават при вирусни инфекции, IgG при бактериални. Високо IgE говори за алергии, а IgA е ниско при деца с инфекции на дихателната система.

По принцип, когато се излседват имуноглобулини, се търси техния титър. Когато един титър не се повишава, това означава, че инфекцията не е активна. Ако втората му стойност е 4 пъти по-висока от първата, това означава, че болестта е в острата си фаза.

Паразитологични изследвания

В детска възраст най-честите паразитологични изследвания са за глисти (дребни и едри), хламидии (причинява конюнктивити, инфекции на ставите, пикочните пътища и репродуктивния апарат), пситакоза (болест, причинена от папагали), бруцелоза (болест, предизвикана от животни – едър рогат добитък), трихомонас (води до гинекологични болести, инфекции на пикочните пътища).

Микоплазмени инфекции

През последните години се говори много за микоплазмените инфекции. Те са между вирус, микроб и паразит. Подобно на микробите те се култивират в специфично обогатена среда и реагират добре на антибиотична терапия. Подобно на вирусите са с малки размери и без клетъчни стени.

Освен това микоплазмите паразитират в хора, животни и растения.

За да бъдат открити, трябва да се направят вирусологични и микробиологични изследвания. Заради вирусния си характер (съдържат ДНК, РНК) те реагират на РСК и РЗХЕА, а заради бактериалния си могат да се изследват в обогатени хранителни среди както микробите.

   

74 коментара

* Моля не използвайте формата за коментар, за да искате рецепта за лечение. Предписването на хомеопатични лекарства без предварителен преглед показва липса на отговорност от страна на лекаря.

:

:

   


«
»