Алергиите като психосоматично заболяване и тяхното хомеопатично лечение

Публикувано в категория Хомеопатия за деца и майки | 4 коментара

Алергията е реакция на свръхчувствителност у някои индивиди към факторите на околната среда, наречени алергени.

Mного изследвания доказват важността на „ефективната основа“ – главната роля, която играят личността и емоциите в развитието на алергичните заболявания.

От началото на ХХ-ти век алергиите се разглеждат като психосоматично заболяване.

Привържениците на психосоматичната медицина приемат алергията не като случайно явление, а като събитие, което се вписва в психоорганична цялост и ясно определен пространствено-времеви континуум.

Организмът реагира цялостно на емоциите. Когато е застрашено от физически, химически или психически агент, тялото реагира, мобилизирайки всички защитни сили.

Сантименталните разочарования, самотата, професионалните грижи или неуспехи, които представляват психологически травми могат да причинят прояви на алергична реакция.

Съществува конституционална предиспозиция към този тип реакции. Например, костатирано е, че повечето хора, страдащи от астма или алергия, са били лишени от майчина обич в детството си.

През 1948г. в списанието на Американската асоциация по психосоматична медицина е публикувано проучване на д-р Милър и Дороти Барук – “Психосоматично изследване при деца с алергични прояви”.

Те правят извода, че в групата деца с алергия – 62 от общо 63 деца са страдали от майчино отхвърляне т.е. 98,4%, а в групата деца без алергия 9 от 37 т.е. 24,3%. Разликата е показателна.

През 1941 год. Ф. Александър и неговата школа в Чикаго доказват емоционалната неустойчивост на алергичните хора, чието детство изглеждало изпълнено с тежки емоционални проблеми.

В наши дни учените се стремят да докажат хипотезата, че алергените са смислово натоварени. Тези елементи, които са безкрайно променливи и индивидуално специфични, изглежда могат да отключат алергична реакция само защото, бивайки свързвани с напрегнати емоционални ситуации в живота на субекта, запазват за него символично значение, което много често той не осъзнава.

И наистина, ако повечето кризи започват поради поглъщане, вдишване или телесен контакт със специфични вещества, то някои кризи имат по-загадъчни причинители, например гледката на автомобили от определен тип.

Х. Барук (1962) дори е описал „административната алергия“, а вече е въведен и термина “алергия към съпруга”.

Ето защо успоредно с изследванията на физико-химичните и физиологопатологичните условия за тези разстройства от няколко години в големите изследователски центрове се водят и други проучвания, насочени към евентуалните им психологически причини.

Съвременната медицина лекува алергиите с антиалергични медикаментозни средства, които подтискат имунния отговор на организма към алергезиращите го фактори от околната среда.

Постига се временен ефект или проявите на алергия изобщо не се повлияват.

Лечебна наука, която успешно и безвредно се справя с алергиите е хомеопатията.

Хомеопатията разглежда болестите като динамични разстройства на духовния, жизнения принцип в усещанията и функциите на живия организъм и разполага с динамизирани лекарства, които в съответствие със закона на подобието са способни действително да възстановят здравето и жизнената хармония.

Хомеопатичното лечение е немислимо, ако не вземем предвид индивидуалните особености на пациента.

Според “ Органон на лечебното изкуство” да д-р Самуел Ханеман „…съвкупността от всички симптоми и обстоятелства във всеки индивидуален случай на болест трябва да бъде единственото показание, единствения ориентир при избора на лекарството.“

Затова ние никога няма да бъдем способни да лекуваме в съответствие с природата, т.е. хомеопатично, ако не наблюдаваме при всички случаи на болест, дори при остри болести, редом с другите симптоми и симптомите, отнасящи се към измененията в състоянието на духа и ума, и ако не избираме за облекчение положението на пациента лекарство измежду тези медикаменти, чиято болестна сила в допълнение към подобието на другите симптоми на болестта е способно да предизвика и подобно състояние на духа и ума.

Хомеопатичното лечение изисква лечение на острата фаза и продължително конституционално лечение.

Случаи от практиката:

• Мъж 28г. с алергичен синузит
• Непрекъснато запушен нос
• Болка в главата – “моментна като удар”,”през челото, зад окото и оттам към цялата глава”
• “Като работя нищо не ме боли”
• Подобрява се от допир, дори изчезва
• Влошава се от цигарен дим
• Не обича плодове
• През 1992г. се е разделил с момиче

Предписание: Ignatia 1M

• Мъж с бронхиална астма от 2 годишен.
• Алергия към полени, животни, прах
• Пристъпи нощем “като си легне”, “ не мога да си поема въздух”
• Баща – алкохолик. Скандали между родителите.
• “Блъсках ги и ги карах да спрат да се карат, защото брат ми припадаше”
• Стиска си зъбите през деня и през нощта

Предписание: Causticum 1M

Автор на публикацията: Д-р Искра Капинчева