Проблеми при осиновените деца

Публикувано в категория Период на новороденото дете, Ранна детска възраст | 3 коментара

Осиновяването е сериозен акт, за който осиновителите трябва да се подготвят предварително. Те трябва да са здрави както физически, така и психически, за да могат да посрещнат специфични нужди на детето.

Осиновителите най-често не познават неговия генетичен потенциал, не знаят как е протекла бременността, какво е преживяла биологичната майка, през какви болести или проблеми е преминала по време на нея. Това са все фактори, които могат да определят бъдещето им с това дете.
Ние като неонатолози познаваме само частично майката и нейното психо-емоционално и физическо здраве, но можем да дадем подробна информация за протичането на раждането и на неонаталния период. Всичко това се описва в епикризата, с която превеждаме децата в ДМСГ, където те се отглеждат до момента на осиновяването.

В епикризата ние отбелязваме всички необходими лабораторни и микробиологични изследвания, които правим на детето. Майката задължително се изследва за СПИН и сифилис. Прави се задължителен скрининг на всички новородени деца – хипотиреоза и фенилкетонурия.

Децата се осиновяват на различна възраст. Аз лично препоръчвам детето да се осинови при навършена 6 месечна възраст. До този период се проявяват много от тежките заболявания. Едно от най-тежките като детската церебрална парализа може да бъде установено до 6 месец.

Бъдещите осиновители трябва добре да опознаят детето, което желаят да бъде осиновено от тях. Много пъти, тъй като те са преживяли много, докато вземат това решение в това число осеменяване, инвитро-оплождане, са готови на всяка цена да вземат дете, тоест независимо, че детето може да има проблеми.

В развитите страни се осиновяват деца с проблеми, но държавата се грижи много за тях, финансира тяхната рехабилитация, обучение и адаптация в нормални училища. При нас тези деца се обгрижват много по-трудно – родителите им не са обезпечени финансово, за да може детето им и те самите да се чувстват добре в обществото.

Подходящото време детето да научи, че е осиновено е между 4-5 година. Това е времето, когато детето разбира всичко и с него може да се говори като с възрастен. Детето трябва да разбере, че то е избрано от своите осиновители, защото е било най-хубавото, най-умното и най-доброто за тях. Трябва да се каже на детето, че за разлика от децата, които не са били осиновени, то има късметът и шансът да получи любов, дом, образование.

Много от родителите се страхуват да кажат на децата си, че са осиновени, защото смятат, че по този начин ще ги загубят. Но, ако го направят, когато децата са още малки (4-5 г.), когато те възприемат по друг начин света, а не в периода на пубертета – една много трудна възраст, детето ще свикне по-лесно с тази мисъл и няма да страда дълго за биологичните си родители.

Много родители се страхуват за децата си, но осиновителите имат много по-големи страхове, понеже не знаят за болестите в рода на децата, за тяхната генетична обремененост. За това те ги обгрижват много повече, не допускат закаляване, не ги допускат до други деца, за да не се разболеят. Това е основната причина, поради която осиновените деца по-често боледуват – грижат се за тях като за цвете в саксия.

И може би в началото осиновителите имат право, защото това са изключително раними и уплашени бебета, поради факта, че са изоставени. Но въпреки това трябва да се намери баланса и да не се отнема шанса на децата да бъдат здрави и самостоятелни за вбъдеще. Трябва да се вярва в тяхната сила да се справят с травмиращата ситуация в живота им.

Какви са най-честите болести при осиновените деца?
1. Инфекции на дихателната система, бронхиална астма, която е инфекциозно алергично заболяване. Причините са няколко:

a. Ако детето е родено недоносено и е било продължително на апаратна вентилация, то има известен риск за бронхопулмонална дисплазия, която предразполага към бронхиална астма.

b. Децата престояват в ДМСГ, където се използват много препарати за дезинфекция, което ги алергизира. Детето след раждането е подложено на голям психо-емоционален стрес и липсата на майчина любов и майчино мляко го предразполага към всякакви болести.

c. Майката-осиновителка често е фиксирана върху детето и не му „позволява да диша”.

2. Много от малформациите на пикочните пътища могат да се проявят в периода след осиновяването на детето. Те предразполагат към инфекции на пикочните пътища и при наличието на температура без хрема и кашлица майката трябва да заведе детето си при личния си лекар.

3. Много от осиновените деца са хиперактивни с трудности във възпитанието и обучението, което налага често помощ от психолог, както на майката така и на детето. Има много организации на осиновителите, които подпомагат родителите в много отношения.

Често осиновените деца се чувстват безполезни и наличието на домашен любимец или растение, за което да се грижат, ще им даде увереност, че от тях има нужда. Не е необходимо постоянно да им повтаряте, че ги обичате и че те са много нужни за вас. Позволете им сами да разберат колко са значими като им възлагате повече отговорности и задачи и не се съмнявате, че ще успеят.