Ретинопатия – лечение и профилактика

Публикувано в категория Детско здравеопазване | 1 коментар

Темата „Ретинопатия на недоносените“ е болезнена тема за много семейства, чиито деца са родени преждевременно.

Ролята на кислорода в лечението на тези деца е много голяма. Без кислородно подпомагане не е възможно лечение на недоносеното дете, защото основен проблем при него остават непълноценният бял дроб и липсата на сърфактант.

Кислородът обаче има и увреждащо действие върху целия растящ организъм. Той, подаден в големи концентрации, повишава риска от увреждане на ретината, белия дроб и мозъка на детето.

Всички системи в детския организъм се развиват, в това число и ретината и ретиналните кръвоносни съдове. Незрялостта им също е причина за поява на ретинопатия при една част от недоносените деца.

Рискови фактори за ретинопатия:

• ниско тегло при раждането (под 1500 гр.)
• малка гестационна възраст при раждането (под 32 гестационна седмица. Рискът е от до 37 гестационна седмица)
• флуктуация на кръвното налягане – резки покачвания и спадания на кръвното налягане
• рискова бременност (деца ин витро, деца, родени след изкуствено осеменяване, близнаци)
• деца със сърдечни заболявания, инфекции, жълтеница, некротичен ентероколит
• при късно захранване на недоносените деца
• дефицит на витамин Е при недоносеното дете
• чести кръвопреливания при недоносеното дете

Най-чувствителна е ретината в първите 14 дни след раждането, затова правилната ранна и късна дихателна реанимация са изключително важни. Те се провеждат под строг мониторен контрол.

На монитора се следи:

• кръвното налягане, което не трябва да флуктуира
• сърдечната честота
• съдържанието на кислорода в кръвта – изключително важен показател.

Целта е да не се допускат високи стойности на транскутанната сатурация на кислорода. Стойностите трябва да се движат от 85 до 95% при деца под 32 гестационна седмица и при деца, родени след нея то трябва да не достига никога стойности над 95%.

Детето е живяло в майчината утроба, където съдържанието на кислорода е ниско, така че то понася и толерира много по-добре ниските му стойности. Тези стойности са добри и за развитието ретината, белия дроб и на мозъка. Ниското съдържание на кислорода в кръвта е първоначалната профилактика на ретинопатията.

В борбата с ретинопатията при недоносеното дете важна роля имат както акушер-гениколога, така и неонатолога, офталмолога и медицинските сестри. Всички те са отговорни за намаляване процента на недоносените деца. Но незрялостта на ретината е даденост, с която никой не би могъл да се справи.

Изглежда, че единственото решение е, процентът на недоносените деца да бъде сведен до минимум. За жалост съществува точно обратната тенденция – те стават все повече, тъй като много жени имат проблеми със забременяването и износването на децата.

За да се прекрати тази тенденция, трябва изцяло да се промени съзнанието на майките, както и тяхното отношение към бременността и майчинството.

Това на този етап изглежда непостижимо, така че всъщност единствената алтернатива остава ранната профилактика на рисковото недоносено дете и своевременното лечение от офталмолог. Той решава кога е необходимо прилагането на определена терапия. Има два метода за лечение – криотерапия и лазертерапия.

Първият преглед на недоносеното се осъществява през четвъртата седмица след раждането. Тогава децата имат определена вазкуларизация на ретината и офталмологът следи дали тя става патологична или не.

Прегледът се осъществява след поставяне на капки, които разширяват зеницата като по този начин офталмологът може добре да огледа ретината и нейните кръвоносни съдове. Това се осъществява чрез директна или индиректна офталмоскопия като последната е за предпочитане. Тя дава повече информация на офталмолога.

Прегледът е много болезнен, затова децата трябва да бъдат обезболени като им се дава глюкозен разтвор с биберон.

Офталмологът решава колко често трябва да се провеждат прегледите. Те продължават докато завърши развитието на ретината. Често това отнема няколко месеца.