Какво е важно да се знае за бременността

Публикувано в категория Бременност | 0 коментара

Бременността е ключов момент в живота на една жена. От нейното физическо и психическо здраве зависи съдбата на детето й. Тази голяма отговорност не трябва да плаши майката, защото на нейна страна е цялата й женска природа. Майката е създателка, която притежава цялата нужна мъдрост и знания, дадени й от природата за раждането на здраво и щастливо дете.
Майката и развиващото се в нея дете са едно цяло във всяко едно отношение. Когато се наруши цялостността или връзката между тях при критични ситуации като смърт на близък човек, катастрофа, природно бетствие, наблюдение на агресия, майката може да изпита желание да прекъсне бременността.

Стресът, който тя преживява в подобна ситуация й сигнализира, че светът около нея не само, че не може да й предложи условията за отглеждането на едно дете, но е място, където под въпрос стои нейното оцеляване. Спонтанният аборт е естествено следствие от подобно изживяване и той има често за цел да съхрани майката докато не настъпят подходящите условия за нова бременност и раждане.

Това че майката и бъдещото й дете са едно цяло, се изразява както на физическо така и на психическо ниво. Доказателство за това е, че силната емоция на бременната жена може да се отрази като физически симптом при детето. Например жена в напреднала бременност решава да се обезкосми и изпитва силна болка, и детето й се ражда с малки белезчета по краката, точно на местата, където тя е изпитала най-силната болка. Това говори за факта, че когато майката изпитва някакво физическо усещане в напреднала бременност, детето също го изпитва и дори може да го прояви на физическо ниво след раждането. Ако това е вярно какво остава за психическите усещания на жената?

Истината е, че всяка емоция на жената по време на бременност се предава на подсъзнанието на нероденото дете така както от нея се предават хранителните вещества в тялото му. Това е изключително логично и просто, ако човек познава законът за енергийния обмен в природата.

Подтиснатите емоции като гняв, страх, любовно разочарование, изоставеност по време на бременността могат да повлияят изцяло на физическото и психическото развитие на детето. Тази връзка между психиката и соматиката е в основата на болестите при новородените деца.

Друг израз на подтиснатите по време на бременността отрицателни емоции са следродовите (постнатални) депресии. Те не са нормално и естествено следствие от хормоналния дисбаланс настъпил в жената след раждане. Най-хубавото нещо в живота на една жена е създаването на дете и нейният организъм би трябвало да се намира на най-високото си енергийно ниво след раждането.

Положителните емоции на бременната често се помрачават от чувството й, че е сама. Бъдещата майка има нужда от любов, доверие и сигурност. Тя ги търси в семейството си, но ако поради някаква причина всички нейни близки я пренебрегват и не показват любовта и загрижеността си, в нея расте един подсъзнателен гняв, понеже се чувства слаба и беззащитна като бременна. Ако тя не я намери подкрепата и сигурността вкъщи, ги търси навън – основно в лицето на лекуващия лекар. Ако не ги намери и там, може да изпадне във фрустрация, която да повлияе пагубно на нея и детето й.

Новороденото й дете не може да се адаптира добре, когато тя не е получила сигурност и доверие, както по време на бременността така и по време на родовия процес.

При бременната трябва да преобладават положителните емоции. Тя трябва непременно да ги търси, а не да ги чака на готово. Майката е много отговорна за емоционалния комфорт на бъдещото си дете. Ако тя не получи от хората около нея подкрепа, тя трябва сама да го достави на себе си и детето. Нека чете хубави книги, да слуша хубава музика, да се радва на природата и на красивите гледки, които тя предоставя и нека се съсредоточи върху всички най-хубави неща, до които тя има достъп в живота си. И нека към всичко това я води любовта към бъдещото й дете.

Бременността е като книга, в която майката сама записва съдбата на детето си.